Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 202

— Мосю колонел, не се намирате пред фронта на някоя дисциплинарна рота, а седите пред мъж, който е свикнал да говори както му харесва. Не обичам да бъде прекъсван. А ако все пак се наложи, етиката изисква това да стане по по-възпитан начин. Липсва ли тази учтивост, ще отбележа, че съм дошъл само, за да разговарям с мосю коменданта на Чиуауа, не с вас.

Подобен упрек навярно никога не е бил отправян към полковника. Той се изправи, уловил сабята си.

— Мосю, да ме оскърбите ли желаете? — ревна.

— В никакъв случай, — отвърна Стернау спокойно. — имах само намерението да си издействам дължимото на всеки културен човек, внимание.

Комендантът вероятно се опасяваше да не стане сериозен инцидент и се намеси:

— Това действително е достатъчно. Мосю докторът обясни, че не е искал да обиди мосю колонел Ларамел, а аз умолявам най-любезно мосю колонел да остави мосю доктора да се изкаже. Така всичко е уредено. Продължавайте, моля!

Последните думи се отнасяха до Стернау и тъй като бяха възпитано произнесени, той се поклони вежливо и продължи:

— И тъй, казах, че се запознах с Бенито Хуарес. Това се случи по време на един малък излет, който той бе предприел от Ел Пасо дел Норте. Не мисля, че съм извършил някакво политическо престъпление, но признавам, изпитах живо съчувствие към този мъж и имах щастието да видя как отвръща на това добро мнение по най-приятелски начин.

— Да не искате да кажете, че сте приятел на Хуарес? — комендантът изговори този въпрос с голяма сериозност.

— Нищо друго и не исках да кажа — отвърна Стернау, без да го е грижа.

Комендантът смръщи чело.

— Изглежда сте склонен към голяма откровеност!

— Навикнал съм да гледам на откровеността като добродетел.

— Тази добродетел, при дадени обстоятелства, лесно може да се превърне в непредпазливост.

— Надявам се, че до този момент не съм бил непредпазлив?

— Тъкмо обратното! Вие се окачествихте като привърженик на Хуарес.

— Не зная нищо подобно. Не е трудно да си приятел някому и без да му засвидетелстваш политическа преданост. Така, че да отминем мирно този въпрос! Повтарям, имах щастието да се запозная с Хуарес и спечеля неговото доверие. Присъствието ми тук е доказателство за това твърдение, понеже идвам като пратеник на запотека.

— Охо! — възкликна комендантът удивено. — Като негов пратеник? Може би дори пълномощник?

— Да. Имам пълномощия да преговарям с вас. — Полковник Ларамел се изсмя презрително-подигравателно, а комендантът отбеляза:

— Присъединявам се към своя другар, който чрез смеха си даде да се разбере, че намира думите ви повече от ексцентрични. Действително ли мислите, че Хуарес е човек, с когото някой французин би водил преговори?

— Не се съмнявам! — отвърна Стернау сдържано.

— В такъв случай изпадате в голямо заблуждение. На никоя власт няма да хрумне да преговаря с един престъпник срещу короната, един държавен изменник. Това знае всеки що-годе образован човек.

— С готовност се присъединявам към това гледище, но бих желал все пак да запитам, дали под престъпник срещу короната и държавен изменник разбирате моя доверител Хуарес.