Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 204

— И що за факти са? — подигра се комендантът. — Да нямате предвид неговото бягство, безсилие, безпомощност?

— Бягство? Той не е бягал, той се е изтеглил. Безсилие? Наричате безсилен един човек, който осуети неотдавнашното ви начинание?

— Мосю, сдържайте си езика! — изфуча комендантът. — Не зная какво разбирате под думата «осуети», но три мои роти действително са на път, за да поставят натясно привържениците на Хуарес.

— Вярвате ли, че това начинание ще успее?

— Безусловно.

— Сега аз ще ви кажа, че се намирате в голямо заблуждение. Тяхната стратегия претърпя пълен провал. — Офицерът направи движение на уплаха.

— Как тъй? Какво знаете за моето начинание?

— О, Хуарес отдавна бе уведомен и взе превантивни мерки. Нападението на форт Гуаделупа наистина се състоя, ала бе отбито.

Сега и останалите офицери, седели до този момент, подскочиха.

— Невъзможно! — извика полковникът. — Кой го е осуетил?

— Хуарес.

— Значи се е намирал във форт Гуаделупа?

— Отправи се нататък, веднага щом бе уведомен за намерението Ви. Аз бях при него.

— Присъствал сте на нападението?

— Да.

— Е, успехът на бившия президент е бил моментен и няма да трае дълго. Може да не сме постигнали изненада, но въпреки всичко моите храбри поделения ще превземат форта, а него, ако не го пленят, поне ще изгонят от страната.

— За съжаления трябва да кажа, че това не стана. Вече нямате поделения за тая цел. — Комендантът пребледня.

— Как го разбирате? — попита замрял.

— Поделенията Ви са разбити и унищожени.

— Мосю, капани ли смятате да ми поставяте?

— Не, казвам ви истината.

Няколко мига наоколо цареше дълбока тишина, сетне полковник Ларамел извика:

— Това е една нагла лъжа!

Стернау не го удостои с поглед, но каза на коменданта:

— Моля да ме вземете под закрила срещу подобни оскърбления, в противен случай ще бъда принуден да си помогна сам.

— Лъжа! — повтори Ларамел яростно. — Този човек е лъжец!

Едва бе изговорил последната дума и вече лежеше безжизнен на пода. Стернау се бе изправил светкавично и с един удар на постника си го беше повалил. Ужасът от тази постъпка изпървом вцепени всички, после комендантът пръв се съвзе и извика заплашително:

— Мосю, какво си позволявате? Вие ударихте и проснахте един полковник командир? Знаете ли, че такова деяние наказваме със смърт? Ще заповядам незабавно да ви арестуват.

С тези думи той пристъпи една крачка към вратата.

— Останете! — викна Стернау заповеднически.

Офицерът спря посред движението и се вторачи в Стернау.

— Мосю, да не би да не сте с всичкия си, та ми държите такъв тон? — провикна се той, като изтегли сабята си, а и останалите оголиха остриетата.

— Оставете оръжията си на мира, месю! — отвърна Стернау. Дойдох, за да бъда изслушан и ще ви принудя да ме изслушате. Вашите саби не ме плашат, но моите куршуми не може да не ви стреснат — те при всички случаи са по-бързи и опасни от вашите остриета.

С това изявление измъкна двата си револвера и насочи дулата към французите. Могъщото му телосложение, мятащите мълнии очи и повелителния тон в този миг упражняваха въздействие, на което никой не би могъл да се противопостави. Комендантът отскочи стъписал.