Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 191

С тези думи дребосъкът метна пушката на рамо и тръгна. Отвъд срещна майордома, който го упъти нагоре. Слугинята го посрещна и съпроводи до стаята, в която преди това бе седял съдържателят. При вида на Емилия спря изумен, а когато тя се изправи, възкликна:

— Дявол да го вземе, вие действително сте страшно красива, сеньорита!

— Тъй ли? Наистина? — усмихна се тя.

— Да. — отвърна ловецът. — Бога ми, такова красиво момиче още не съм виждал.

— За мен вашите думи имат по-голяма стойност, отколкото ако ги бе казал някой граф или генерал. Нали съдържателят отсреща ви прати при мен?

— Да.

— Тогава вие сте Малкият Андре?

— Същият. Но откъде ме познавате, сеньорита?

— Веднага ще разберете. Имайте само добрината преди туй да седнете!

— Щом вие нареждате, длъжен съм да се подчиня.

Андре се приготви да се настани на един стол до вратата.

— Не, не там. — каза тя. — Ще седнете до мен на дивана.

— Сеньорита, аз? На оная коприна с вехтите си кожени панталони? Не ми се сърдете, ама тия неща не си пасват!

— Ще видите, че ще бъдат във великолепна хармония.

— Е, да рискувам тогава!

Андреас приближи бавно и колебливо, изтупа с ръце онази част от старите си панталони, която щеше да влезе в досег с коприната и седна така, че докосваше само ръба на дивана.

— Не, не така, а както трябва! — извика тя и го натисна дълбоко навътре в меката мебел.

— Ауше — проклятие! — възкликна той, подскочил донякъде. — Та тук човек се чувства направо като във вода. Струва ми се, че на тоя диван могат да се провеждат уроци по плуване.

— Не се страхувайте, сеньор, няма да се удавите. А що се отнася до пиенето, бих могла да се погрижа. Ще позволите ли да ви предложа нещо?

— Хмм — подсмихна се ловецът, — да не би пулке?

— Допада ли ви тази напитка?

— Чашата ми стои пълна във вентата отсреща.

— Не ви ли хареса?

— О, хареса ми, но как! Някоя смес от сладник, алое, син камък, нишадър, спирт, бъзови зърна и сапунена вода май би имала същия вкус.

Емилия се разсмя сърдечно на изложената рецепта.

— Обичате ли да пиете вино?

— С голямо удоволствие, сеньорита. На ловеца толкова рядко се удава да вкуси глътка от този вид питие, че кажи-речи му забравя името.

— Е, нека ние тогава една бутилчица…

— За Бога! — прекъсна я той. — Всичко друго, само това не, сеньорита. Седемдесет и пет франка за бутилка!

— Да, скъпичко е, но вие бъдете спокоен. На мен не струва и пфенинг. Подарък ми е.

— И все пак според мен не бива да начевате никаква бутилка. Не съм човекът за тая цел.

— И защо? Вие сте привърженик на Хуарес, значи мой приятел, а за един приятел човек винаги има шишенце вино вкъщи.

— Хм, щом е така, заради приятелството се примирявам.

Емилия позвъни и скоро пред тях искреше бутилка токайско. Наля, и Андре отпи.

— Как го намирате?

— По-добро, много по-добро от нашата пфалска реколта.

— Ах, вие сте от Рейн-Пфалц?

— Да, сеньорите.

— Е, тогава може би имате право с «реколтата». Я кажете, какъв сорт пием?

— О, аз дяволски малко разбирам от това, което хората наричат сорт.

— Той е токайско.

— Всички дяволи!

— От избата на императора.

— Макс? — удиви се той.