Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 192

— Да, на император Макс. Не се учудвайте, че дори виното на императора е заблудило пътя си до тази отдалечена точка. Господа французите умеят да си угаждат. Пък и самият Макс има нужда от бутилка хубаво вино. Императорът е сърдечен, честен човек, който за свое нещастие се е доверил на император Наполеон. Наполеон е парвеню. Много нещо тежи на съвестта му. Да не дава Бог да прехвърли нещо от нея и на този император на Мексико Макс! Но да си дойдем на нашата работа, сеньор! Чух, че ще останете само до тази вечер?

— Действително! Първоначално бе решено Черния Жерар да дойде, ала той пожела да се заеме с отбраната на форт Гуаделупа.

— Как стоят нещата с форта? Не сте ли чул?

— Нито дума. Все пак съм убеден, че французите са смлени. Та те и понятие си нямаха, че ще намерят форта защитен, нито пък, че ще се счепкат с Хуарес и неговите апачи. Освен това там има хора, толкова храбри и опитни воини, че един-единствен от тях е равностоен на десетина французи.

— Да не би бели ловци? Кои са?

Андре разказа на Емилия за срещата със Стернау и спътниците му и заключи:

— Впрочем определено вярвам, че ще видите тези хора. По мои пресмятания Бенито Хуарес ще пристигне тук или още утре или вдругиден.

— Ах! Толкова скоро? Уговорили ли сте си среща?

— Това се подразбира. Трябва да чакам отряда на два часа път надолу по рекичката.

— Приятно ми е, че ще дойде толкова скоро. Сигурно знаете, че комендантът държи затворени значителен брой граждани?

— Съдържателят ми каза.

— Всичко може да се случи на тези хора.

— Нима допускате, че се намират в смъртна опасност? Без право и съд все пак не може да се действа.

— Кой французин пита в Мексико за право и справедливост? Казвам ви, сеньор Андре, почти се съмнявам…

В този момент Емилия бе прекъсната. Влезе прислужницата и предаде картичка, пъхната в изящен плик, след което отново се отдалечи. Емилия я извади и прочете следните редове:

«Скъпа сеньорита! В чест на моите току-що пристигнали другари — полковник Ларамел и неговия офицерски корпус, имам намерение тази вечер да дам една бляскава тертулия. Тъй като ще бъдат поканени най-сияйните звезди на местния дамски небосклон, лелея надеждата, че Вие — Слънцето на този блестящ небесен свод, няма да ме лишите от Вашето присъствие, толкова повече, че полковникът с голям копнеж очаква познанството с Вас.

Комендантът»

По устните на Емилия заигра пренебрежителна усмивка. Сетне запита седящия до нея ловец:

— Справяте ли се с френския?

— Да, може да се каже сносно — отвърна той. — Родното ми място е разположено толкова близко до френската граница, че поне това умение съм придобил.

— Е, тогава четете! — Емилия му подаде поканата и той я прочете бегло.

— Ще отида на тертулията и предполагам, че ще узная нещо, което да е от голяма полза за президента.

— Кога ще се приберете?

— Към полунощ. И след като поговорим още веднъж, можете да напуснете града.

— Добре, нека бъде така, сеньорита.

— Ако по-рано се появи нещо важно, ще наредя да ви съобщят. Но при всички случаи ще ви чакам някъде малко след полунощ. Със здраве дотогава, сеньор!