Читать «Край Рио де ла Плата» онлайн - страница 297
Карл Май
— И гробът му е единствената опорна точка, с която разполагате за откриването на убиеца?
— Не. За щастие и бутилката е все още тук.
— Каква бутилка?
— Бутилката с шнуровете, закопана там на времето от убиеца.
— Шнурове ли? Да нямате предвид кипуто, перуанските документи, представляващи шнурове с навързани по тях възли? В такъв случай не бива да премълчавате пред мен нищо. Трябва да ми разкажете какво се е случило!
Неволно се сетих за сендадора, към когото още от по-рано в мен се бяха породили подозрения. В момента той притежаваше само старите скици на двата плана. За кипутата не бе споменал пред йербатерото нито дума. Несъмнено ги беше скрил, за да не попаднат в ръцете на някой човек, който би могъл да ги разчете и после да потърси и открие мястото, където са закопани съкровищата. Ами ако са същите кипута, споменати преди малко от Гомара?! Бях изненадан от току-що чутото и навярно затова съм изговорил последните си думи по-припряно и по-бързо от обикновено. Индианецът ме попита:
— Какво ви стана? Изглеждате съвсем слисан, сеньор!
— Ами защото споменахте за кипута, от които се интересувам извънредно много.
— Да не би да можете да разчитате такива шнурове?
— Хм! Чел съм няколко книги, които се занимават с разгадаването на кипута. Горе-долу съм запознат и със съответния език, но въпреки това се съмнявам, че ще ми се удаде да разчета подобни шнурове.
— Трудно ли е?
— Много. Обаче голямо улеснение е, ако се знае за какво изобщо става дума в кипутата. При това условие може би и за мен ще е възможно да ги разгадая поне на отделни места.
— Де да знаех за какво се отнасят тези шнурове!
— Може би е възможно да се отгатне? Имат ли някаква връзка с убийството на брат ви?
— Естествено, сеньор!
— Е, ами разкажете ми тогава как е станало това престъпление! Може би ще намеря някаква връзка между него и съдържанието на загадъчните шнурове. Къде бе извършено убийството?
— Горе в дивата Пампа де Салинас в боливийските Анди. Познавате ли тези планини?
— За пръв път идвам в Южна Америка и все още не съм бил в Андите. Но съм чел за Пампа де Салинас. Тамошните местности наистина ли са толкова печални, както ги описват?
— Изключително много. Там можете да пътувате с дни, без да срещнете нито едно дърво и нито един храст, а само тук-там по някое сололюбиво растение. И аз никога не бих се изкачил горе, ако не бях подмамен от ловната си страст. Просто трябваше да минем оттам, ако искахме да стигнем до районите, където чинчилата се въди в изобилие.
— Има ли там някакво солено езеро?
— И то доста голямо. Покрива цялото дъно на една обширна и усамотена долина. Казват, че по-рано, преди идването на белите в страната, по бреговете на това солено езеро е имало няколко процъфтяващи селища, които са били разрушени по време на войната. Сега от тях не е останала и следа.
— Може би развалините са потънали в езерото, както се случва, особено във вулканични райони.
— Там наистина навсякъде има вулкани.
— Или по-рано езерото е било по-малко, а после водата му се е покачила и ги е заляла. Има ли езерото притоци?