Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 7

— Ако ни спипат, ще сме глупаци.

— Well, добре звучи! Да се надяваме, че ти действително си толкова разумен, колкото умно звучат приказките ти, и няма да се оставиш да те спипат. Сега ние си починахме и можем да потегляме. Иди да доведеш коня си, сър!

— Не е нужно. Той ще дойде сам.

Изсвирих и конят пробяга около шубрака в тръс към нас. Когато Двамата Снафълс видяха великолепния вран жребец, известно време го зяпаха безмълвно, а после Джим извика:

— Luck-a-day това се казва кон! Как си се снабдил с такова животно?

— Подарък ми е от Винету.

— Я си дръж човката! На теб ще подари Винету такъв кон! Не отивай толкова далеч в ролята си! Искам открито да ти кажа, че ти сега ми се струваш подозрителен. Човек като теб и такова ценно животно! Надявам се, няма да ни срещне собственикът му, който ще ни изправи пред съда и ще ни избеси! Това не би било най-върховното чувство!

— Нямай грижа, мастър Снафълс! Аз не съм конекрадец. Че конят е мой, трябва да разбереш от факта, дето така доброволно ми се подчинява.

— Ако е тъй, май наистина се лъжа. Който язди такъв кон, не може да е някой прост скитник. Но пък един истински уестман не си завира тялото в ленени торби като тия, виснали по крайниците ти! За мен ти си една загадка.

— Може и така да е. Не си мъчи главата, решението ще дойде от само себе си.

— Но час по-скоро, ако смея да те помоля! Аз те считах за шегобиец, ама тоя кон ме накара да се размисля. За щастие, имаш честна физиономия, така че ще опитаме с теб. Яхвай го и поемай, та да си продължим ездата!

Тази среща за мен първо беше добре дошла, както вече казах, а сега започна да ме развлича. Двамата почтени Снафълс изобщо не искаха да повярват, че съм Олд Шетърхенд. Беше ги заблудил онзи Стоук, а и настоящият ми «костюм» подсилваше тяхното съмнение. Необходимо беше само да им покажа карабината «Хенри», за да ги накарам да мислят по друг начин за мен, ала ми харесваше да ги оставя угрижени, и ето как стана, че започнаха да съжаляват, задето са ме взели със себе си.

По свечеряване се установихме на бивак в покрайнината на една гора. От само себе си се разбира, че заради команчите трябваше да се остави някой на пост, и аз предложих на братята да уточним последователността, в която това да стане. Те обаче заявиха, че съм можел да спя цялата нощ, защото те щели да пазят на смени. Недоверието им значи беше нараснало. Но в последните нощи аз не бях имал истински сън, понеже бях сам и нямаше с кого да се редувам да пазя, ето защо ми бе приятно, че днес щях да мога да намеря почивка. Та си легнах значи и заспах здравата. На зазоряване бях събуден. По време на съня бях държал карабината в ръка, за да не могат Снафълс да я разгледат.

Когато потеглихме заранта, имахме да яздим приблизително още четири часа, за да стигнем до Бийвър Крийк на Норт Форк ъв Кънейдиън Ривър. По време на ездата аз бях също така лаконичен и вглъбен в себе си както вчера. Моите спътници също не си даваха труда да подхванат разговор. Май щеше да им е най-приятно да се отърват от мен.