Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 45

Не дадох отговор на тези думи на Джим Снафъл, защото не исках да възбуждам още повече червенокожите. Спрях при скалната стена в близост до белите, слязох от коня и седнах, облегнат на стената, така че тилът ми беше защитен. Индианците образуваха полукръг около мен, но на почтително разстояние, тъй като все още държах карабината готова за стрелба. Поне временно се намирах в безопасност. Възрастният индианец сега отново се показа. Аз му махнах и го подканих:

— Нека сега моят червен брат прочете тотема! От него той ще разбере, че съм дошъл да спася То-кай-хун, вожда на команчите, от смърт.

— От смърт! — попита той уплашено. — В опасност ли се намира?

— В много голяма. Ако не се върна при него във времето, което ние, белите, наричаме половин час, той ще умре.

— Уф… уф… уф! — отекнаха стъписани възгласи от полукръга.

Старият седна точно срещу мен и се зае да «дешифрира» листата. Аз огледах лицето му по-внимателно, отколкото го бях сторил досега. Той вероятно беше умен, може би дори хитър подглаватар. След малко вдигна глава и ми хвърли пронизващ поглед. Беше разгадал първата група фигури и сега знаеше, че вождът му се намира в мой плен. После продължи мъчителното разчитане на тотема.

От този момент повече мускул не трепна по лицето му. Когато остави и последния лист настрана, той дълго гледа замислено към земята… Сетне отново ме погледна, и то по такъв начин, че ако не бях толкова сигурен в плана си, сигурно щях да се уплаша.

След това даде знак на един червенокож, създаващ впечатление за силен и ловък мъж, да седне при него. Те заговориха тихо помежду си, при което нито единият, нито другият поглеждаше към мен. Това продължи доста време, докато вторият стана и пристъпи обратно в полукръга.

Тоя странен ефект на тотема нещо не ми се понрави. Аз бях очаквал голяма възбуда, придружена с яростни заплахи към моя милост, а сега това спокойствие! То започна да ми става зловещо, защото траеше доста дълго. Старият все още не казваше нищо и гледаше безмълвно в земята пред себе си, а червенокожите стояха около нас, впили жадни погледи в него, без той да сложи край на напрегнатото им любопитство. При това положение вече трябваш да го попитам:

— Разбра ли червеният ми брат тотема на вожда?

— Да — потвърди той.

Стана полека, като отправи към хората си странното за мен разпореждане:

— Случило се е нещо, което никой не би счел за възможно. Моите братя веднага ще го чуят, но нека не казват нищо, а да се държат спокойно. Това е моя заповед, от която зависи животът на нашия вожд.

След това се обърна отново към мен и попита:

— Поразяващата ръка ли плени То-кай-хун?

— Да — заявих аз.

— Вождът беше ли ранен?

— Не.

— Имало и двама бели, единият е онзи, който вчера ни се изплъзна така тайнствено при реката?

— Да.

— Какво ще стане с То-кай-хун?

— Ще умре, ако до четвърт час не бъда при него. Та премисли значи добре заповедите, които той ти дава върху тотема си!

— Той ми казва, че искаш да го освободиш. Срещу какво?

— Срещу шестимата пленници. Но положението е друго. За да спаси амулета си, той иска да ми даде тези шестима пленници. Кога той също ще получи свободата си, това ще зависи от моята доброта.