Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 38

— Какво пак, какво? — бързо попита вождът, отново изплашен.

— Ти се мислиш за по-умен от мен и подигравателно отблъсна моето справедливо предложение. Аз останах спокоен, защото знаех, че ще претърпиш поражение. Олд Шетърхенд не е мъж, когото можеш да излъжеш. Моето искане сега е по-голямо. Решавай се бързо, иначе стрелям. — Насочих отново револвера към амулетната торбичка, която Пъркинс държеше нависоко, и продължих: — Съгласен ли си пленените бледолики да бъдат веднага освободени и да получат обратно своята собственост до най-дребния предмет?

— Да.

— Ще изготвиш ли сега един тотем, който е достатъчно само да покажа, за да ми бъдат те предадени без всяка опасност за мен?

— Ще го сторя.

— И никога няма да предприемеш отново нещо враждебно срещу тези мъже и също срещу мен?

— Но ти искаш прекалено много!

— Кажи «да»! Няма да чакам. Едно… две… тр…!

— Не стреляй! Обещавам и това.

— Едно голо обещание не ми е достатъчно. Каквото решим сега, ще скрепим с лулата на мира.

— Великия дух отвърна своята ръка от мен и ме предаде в твоя власт. Аз трябва да направя каквото искаш. Кога ще ме освободиш?

— Да те освободя? За това сега вече и дума не може да става. Аз ти направих предложение да те разменя срещу пленниците. В своето заслепение ти не се съгласи, а ми отговори с присмех и подигравка. Ето защо ти казах после, че моето искане сега се промени. Ти ще освободиш пленниците за това, че няма да унищожа амулета ти, но си оставаш мой пленник. Какво ще сторя с теб и дали по-късно ще те пусна, ще зависи изцяло от моята милост.

— С това не мога да се съглася — извика той изплашен. — Тяхната свобода срещу моята. Те са шест мъже, а аз съм само един. Значи аз давам повече от теб.

— И това го казва То-кай-хун, дето вярва, че е най-великият вожд на команчите? Аз не бих се поколебал да разменя свободата си срещу тази на неколкостотин червени воини. А ти се считаш за по-малко ценен от шестима? Сега за свое удивление узнавам колко ниска стойност има един вожд на команчите:

Тези думи нямаше как да не го засрамят. Ето защо той опита да поправи извършената грешка, като каза:

— Знаеш, че това не са обикновени бледолики. Сред тях има изтъкнати воини.

— Точно по тази причина трябва да се чувстваш почетен, че притежанието ти за мен стои по-високо, отколкото тяхното за вас. Аз в никой случай няма да отстъпя от последното си искане.

— А аз изисквам свобода за свобода…

— Това щях да приема преди малко. Твоето държане обаче повиши моите претенции. Олд Шетърхенд не допуска току-така безнаказано да го подиграват. И тъй, съгласен ли си, или не?

— Не.

— Наблюдавай тогава какво ще се случи. Мастър Пъркинс, дръж високо!

Той го стори и аз натиснах спусъка. Торбичката се поклати, куршумът ми я беше «лизнал». Вождът се разкрещя ужасен:

— Не стреляй повече!

— Значи искаш да изготвиш тотема?

— Да… Но тук нямам нищо, върху което да изрисувам писмото.

— Вие изразявате вашите знаци върху кожа и ги натривате с червена боя. Такава кожа ни липсва. Затова ще ти дам хартия и молив.