Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 36

— Вземайте, вземайте! Веднага щом пристигнат воините ми, ще трябва пак да го връщате!

— Не. Не те ще дойдат, а аз ще яздя до тях, и те ще ми напакостят също толкова малко, както навремето, когато бях твой пленник, а вие, толкова много стотици воини, не посмяхте все пак да ми посегнете.

— Тогава ти подари живота на моя син и той помоли за теб. Така бе спасен твоят.

— Това не е вярно. Е, да, синът ти ми беше благодарен. Но живота аз си го имах и ние се спасихме, като те плених. Положението днес е подобно на тогавашното. Ти си мой пленник и аз ще ти кажа какво трябва да направиш.

— Аз съм То-кай-хун, вождът на команчите, и не се подчинявам на никой бледолик.

— Тогава си изгубен!

— Ти няма да посмееш да ми отнемеш живота. Нима не се гордееш със славата, че никога без нужда не убиваш човек?

— Горд може да не съм, но ме радва, че хората говорят така за мен.

— В такъв случай съм в безопасност при теб, защото ти няма да се упрекваш, че си убил То-кай-хун, вожда на команчите.

— Лъжеш се, защото за убийство и дума не може да става, а само за наказание.

— Наказание? За какво?

— Че си заловил бледолики и искаш да ги убиеш.

— Ти можеш да ме убиеш според законите на прерията само ако съм пролял кръв. Аз пролял ли съм?

— Действително, не мога да твърдя, че си убил някой бял. Но неколцина си пленил.

— За това обаче не се отсъжда смърт.

— О, напротив. Как се наказва кражбата на кон?

— Със смърт.

— А отвличането на човек? Това деяние по-меко ли трябва да бъде наказано?

— То-кай-хун плени бледоликите, но не ги е отвлякъл!

— Pshaw! Ако аз уловя и откарам един кон, който не ми принадлежи, това е конекрадство. Ти си заловил и откарал бледоликите, това е отвличане на хора. Ако аз те накажа за тая работа с куршум, никой няма да ми отправи ни най-малкия упрек.

— Но ти все пак няма да ме убиеш! — заяви оня упорито.

— Не се заблуждавай повече! Моето търпение ще се свърши, ако не се съгласиш с предложението, което сега ще ти направя.

— Аз го знам. Не е необходимо да ми го казваш. Ти искаш да си имаш обратно пленените бледолики и в замяна да ме освободиш.

— Това действително е вярно. Какво ще кажеш по въпроса?

— Ти задържаш мен, а ние задържаме тях.

— Тогава си изгубен!

— Pshaw! Ти си Поразяващата ръка, който няма да пролее кръв. Ето защо пленниците ще останат в наша власт.

То-кай-хун мислеше, че ме превъзхожда, но аз бях сигурен в работата си. Пъркинс обаче се почувства възмутен от тази нагла упоритост и не можеше по-дълго да мълчи. Той каза гневно:

— Режи го по-изкъсо, сър! Многото приказки, дето ги редиш с червенокожия, само го подтикват към по-голямо безсрамие. Той ще си получи добре заслужения куршум и после ние ще побързаме след неговите хора, за да освободим белите. На тях в никой случай няма да им се случи нещо. Необходимо е само да уведомим команчите, че сме спипали вожда им. Тогава те ще са принудени заради него да щадят пленниците. Не е нужно да знаят, че ние междувременно сме пуснали един куршум в твърдия му череп. Не се занимавай повече с него!