Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 32

Най-сетне То-кай-хун дойде, може би пълен четвърт час по-късно. Той слезе и седна близо до падналото дърво, под чиято бръшлянена завеса лежах. Натъпка своята лула на мира и я запуши с бавни всмуквания, без една дума да изговори. Неговите хора бяха също така мълчаливи. След като дръпна за последен път, той окачи лулата отново на врата си и каза на двамата червенокожи, които първи бяха дошли:

— Нека моите млади воини доведат двамата бледолики, наричани Гъгнивците.

Джим и Тим бяха повлечени като чували и оставени на земята пред То-кай-хун. Той проучва известно време лицата им и после каза:

— Нека двамата Гъгнивци чуят какво имам да им кажа и накрая да ми дадат верен отговор. Те трябва да умрат при Макик Натун на кола на мъченията. Но ако говорят откровено, ние ще им дадем свободата. Познават ли те белия мъж, който беше наш пленник и снощи ни изчезна по толкова необясним начин?

Джим отговори:

— Ти сега ни задаваш този въпрос за трети път и аз за трети път ще ти отговоря същото: не го познаваме.

— Но знаете накъде е избягал?

— Не.

— Той беше така здраво вързан, че не можеше сам да се освободи.

— Ти се лъжеш. Той самичък се е освободил.

— Аз лично прегледах малко преди това ремъците му, те бяха здрави. Някой трябва да му ги е махнал.

— Да измъкне пленник посред седемдесет индианци? Това би трябвало да е някой безразсъдно смел мъж. Няма разумен човек, който да дръзне да го направи.

— Има един, но наистина само един-единствен.

— Кой е той?

— Поразяващата ръка. Аз познавам това бяло краставо куче. Той беше някога мой пленник и ни принуди да го освободим. Онова, което се случи снощи, е нещо, което само той може да стори. Ако не знаех, че е далеч оттук на север, за да отмъсти за смъртта на Винету, неговия също така крастав брат, щях да сметна, че е бил той. Ти се беше промъкнал с брат ти до нашия бивак, когато пленникът ни се изгуби, значи би трябвало да познавате онзи, който го е освободил.

— Ние не знаем нищо.

— Това е лъжа, която ще ви струва живота. Ако ни кажете истината, ще ви подарим свободата.

— Това е също лъжа! Знам, че с това обещание само искаш да ни накараш да се разприказваме.