Читать «Лъвът на кръвното отмъщение» онлайн - страница 31

— Да. Навярно ще е свързано с лъвовете, които се намират във вади.

— Аллах! Лъвове? Лъв!

— Не един, а няколко, защото сега е времето, когато тези животни имат малки.

— Че тук вече е имало лъвове, аз ти казах. Значи е възможно отново да се намират такива, там горе в древните руини, където има достатъчно убежища. Но какво общо има това с нас?

— Вероятно твърде много. Видя ли триумфиращата физиономия на Магьосника, когато заговори за Лъва на кръвното отмъщение?

— Да, тя изглеждаше, сякаш оня изпитва голяма радост.

— Радост от нашата сигурна гибел.

— Да не би да мислиш, че ще ни подхвърлят на лъвовете?

— Подхвърлят точно не, защото за тая цел преди туй би трябвало да ни вържат, а това аз с моята карабина няма да позволя. Докато я имам, ще отхвърля всяко решение на Джема, което не ни предлага никаква надежда. Предполагам, че ще трябва да се бием с лъвовете за живота си.

— Ще приемеш ли това, сихди?

— Първо бих желал да чуя какво ще кажеш ти по въпроса.

— Можеш все пак да си го помислиш. Колко горда би била Ханнех, най-добрата и прекрасна жена, от своя Халеф, ако й занесе кожа, в която е приключил съществованието си един сразен от него лъв!

— А синът ти?

Кара досега не беше изрекъл дума. Като чу този въпрос, той отвърна:

— О, сихди, моето сърце е изпълнено с дълбока печал. Аз съм виновен за пленяването ни, защото заспах, когато бях длъжен да будувам. На драга воля ще се бия с десет лъва, стига да мога само отново да спечеля доверието ти.

— Не го вземай твърде присърце, скъпи Кара — утеших го аз. — Ти беше прекалено уморен. Ти още имаш моето доверие, а що се отнася до пленничеството, мисля, че то ще приключи скоро. Ако предположението ми, че ще трябва да се бием с лъвовете, се потвърди, аз ще се съглася, стига в замяна да ни обещаят не само живота, но и свободата. Ще го сторя не от страх пред шераратите, а от ловна страст, защото и свободата, и живота ни мога да защитя с карабината си и без борба с лъвове. Но вижте, съвещанието свърши и май се канят да ни повикат!

Сред членовете на Джемма беше възникнало движение. Шейхът се надигна, дойде при нас и каза:

— Събранието на старейшините реши относно вас. Ако се намирахме в нашия дуар, моята закрила щеше да продължи четиринайсет дни. Но ние сме на път и не можем да ви вземем с нас. Ето защо аз съм в състояние да ви закрилям само докато се намираме в тази вади, а това е само за днешния ден. Всъщност би трябвало да не ви съобщавам нищо повече, тъй като Магьосника го запази за себе си. Но понеже знам, че е в намерението му да ви сплаши с начина си на изложение, то в качеството си на ваш закрилник считам за свой дълг да ви направя един намек, от който можете да си извадите верен извод.

Тъй като след тези слова той направи една пауза, аз вметнах бързо забележката:

— Ние сме ти благодарни за твоята доброта, о, шейх, но трябва да ти кажа, че ние не принадлежим към онзи сорт хора, които се оставят да ги сплашат. Старият Саххар би бил последният, който ще го стори. Вие можете да си мислите за него каквото си искате, ала аз познавам «специалността» му по-добре от вас и знам, че във всичко, с което ви залъгва, той не е нищо друго освен един ха’ин.