Читать «Лъвът на кръвното отмъщение» онлайн - страница 21

Той се поколеба и тогава Абу ел Гхадаб му каза:

— Побързай и стори каквото ти бе казано! Моят живот е по-ценен от притежанието на една жалка хаддедихнска камила.

Мъжът се отдалечи. За да избегна евентуален капан, аз преместих бивака на значително разстояние настрани и се промъкнах после с Халеф, който взе временно пушката на сина си, към варра, и то до мястото, край което трябваше да мине пратеникът. Кара бен Халеф имаше заповедта зорко да пази пленника.

Половината час още не беше изтекъл, когато чухме стъпки пред нас. Пропълзяхме встрани и видяхме пратеника да идва. Водеше камилата и ни отмина, без да ни забележи. Втори шерари нямаше при него. Моята заплаха значи бе имала нужния ефект. Ние станахме и го настигнахме.

— Цяло щастие за теб, че си честен! — казах му аз. — Предай каквото имаш!

Халеф си получи обратно всичко, което му бяхме отнели. После той отпрати шерари с уверението, че неговият предводител също ще бъде освободен след няколко минути.

— Ама ще сдържиш ли и ти думата си, ефенди? — попита ме онзи.

— Тръгвай незабавно от тук! — сопнах му се аз. — Кара бен Немзи винаги е сдържал думата си. Или трябва да ти раздвижа краката?

Той изчезна. Когато пристигнахме при нашия пленник и неговия млад пазач, аз му развързах ръцете и казах:

— Ние получихме каквото поисках. Ти можеш да си вървиш.

Абул ел Гхадаб въпреки това остана, измери ме с поглед от горе до долу и запита после:

— Наистина ли ме освобождаваш?

— Да. И понеже постъпвам честно към теб, очаквам да ни оставите да продължим. Ние ще се отправим към Бир ел Халавият (Кладенец на сладостите) и не желаем да ни последвате.

— А ние ще яздим до Бир еш Шукр (Кладенец на благодарността), който лежи на изток, защото искаме да отидем до Акабет еш Шейтан. Ти значи няма защо да се страхуваш.

— Да се страхувам? Аз никога не съм познал страха.

Тогава шерари отговори с подигравателно хилене:

— Не познаваш страха? Аз съм чувал много за теб, но онова, което разправят хората за теб, не е истина. Цялата твоя храброст би била само една воня пред храбростта на шерарат. Днес ти ни се изплъзна, но не завинаги! Известен ли ти е законът на кръвното отмъщение? Той е като лъв, който никога не освобождава плячката, в която е вкопчил веднъж ноктите си. На този Шеба ет Тхар ще паднеш в жертва с днешния ден! Ти си следовник на един фалшив бог и изповедник на неговия син, който е умрял като лъжец и смутител от безчестна смърт на кръста. Той е бил един гяур, какъвто си ти и…

— Спри! — прекъсна гневно приказките му дребният Халеф. — Не казвай тази дума още веднъж, защото аз нямам толкова търпение към теб, както…

— Ти? Дето си едно джудже! — прекъсна го шерари ухилено. — Сега аз вече не съм вързан, присмивам ви се и повтарям, че Шеба ет Тхар ще погълне всички ви. Месото и кръвта на един гяур ще са за него…

Абу ел Гхадаб не стигна по-нататък. Един силен плющящ удар пресече словото му — дребният, гневлив хаджи го бе шибнал с камилския камшик с все сила напреко през лицето и сега извика: