Читать «Лъвът на кръвното отмъщение» онлайн - страница 20

— Действително ще го сторя — потвърдих аз заплахата на хаджията. — Но на шерарат нищо няма да се случи и те ще могат да се върнат още тази нощ при своите, ако сега се държат мълчаливо и ни се подчиняват. Но не го ли сторят, нашите ножове ще намерят сърцата им. Сега ще се отдалечим още на известно разстояние оттук, а после те ще узнаят какво желая от тях.

Ние свързахме ръцете им, след което те закрачиха пред мен, докато Халеф и Кара ни следваха с камилите. Повторната промяна на мястото се налагаше, за да се изплъзна от преследвачите. Те ни търсеха северно от варра, а ние сега го обхождахме с намерението да спрем южно от него.

Когато приех, че сме се отдалечили достатъчно, камилите бяха накарани да легнат, а аз заповядах на шерарат да седнат. После отведох Халеф настрани, за да го разпитам. Въздържах се от всякакви упреци, което, види се, го успокои. В своята обичайна самоувереност той безгрижно се спуснал в долината на Бир Нуфах и там бил обграден и разоръжен от шерарат. Те го видели да идва и се притаили. Твърде горд, за да се отрече от себе си, той им назовал името си и с това предизвикал голяма радост. Шейхът на хаддедихните, с които били в кръвна вражда, бил за тях скъпоценен улов. Целта на своя разбойнически набег те премълчали, но Халеф бил достатъчно умен да отгатне от няколко необмислени приказки, че той се отнася до ласафах шаммарите. На въпросите им отговорил, че е сам, но не му повярвали. Но когато изминали два часа, без някой да го последва, приели, че е казал истината, и потеглили заедно с него. След като ми разказа това, той продължи:

— А знаеш ли, сихди, кой е този шерари?

— Не — отговорих.

— Тогава чуй и се диви! Той е синът на Гадуб ес Саххар, стария магьосник на шерарат, нашия най-върл и кръвожаден враг, когото дано Аллах изгори. Кръвното отмъщение всъщност ми повелява да го застрелям без милост, защото той носи прозвището Абу ел Гхадаб (Баща на гнева), с което явно иска да каже, че не би пощадил никого от своите врагове.

— Това не ме интересува. Той не е твой, а мой пленник, а моята религия и благоразумие ми забранява да пролея кръвта му.

— Прави тогава каквото искаш! Аз знам, че то ще бъде правилното, защото те познавам.

Аз развързах втория пленник и му казах следното:

— Чуй какво ще ти кажа сега! Аз съм Кара бен Немзи, християнин и приятел на хаддедихните. С моята магическа пушка мога да изпозастрелям всичките ви воини, преди някой от вашите куршуми да ни е достигнал. Вие пленихте моя приятел, шейха хаджи Халеф Омар, за да го убиете. Аз го освободих, сам-самичък, с което доказах, че не се боя от вас. Би трябвало да ви убия, но понеже съм християнин, искам да ви освободя, разбира се, при условието, което сега ще чуеш. Аз изисквам обратно камилата на моя приятел и заедно с нея всички вещи, които сте му отнели. Сега ти ще идеш до вашия бивак, за да докараш животното, оръжията и всичките там предмети. Ако го сториш честно, ние ще освободим Абу ел Гхадаб и ще продължим ездата си. Наумиш ли обаче някое коварство, той ще бъде застрелян. Давам ти от този момент до връщането ти половин час време. Не си ли тогава тук, той ще трябва да умре. Сега върви!