Читать «Лъвът на кръвното отмъщение» онлайн - страница 15

— Сихди, не трябваше ли татко да е вече тук?

— Той сигурно е забелязал при кладенеца хора и иска да изчака, додето се махнат — опитах да успокоя разтревожения младеж.

— Това не би било много умно от негова страна, защото в този случай той трябва да се върне, за да ни предупреди.

— Не се грижи, а разчитай на него. Та нали преди малко го чу да казва, че е добър съгледвач.

Кара замълча. Когато отново бе изтекъл безрезултатно половин час, той призна:

— Сихди, започвам да се притеснявам. Дано Аллах закриля баща ми! Нека побързаме да му се притечем на помощ!

— Не бързо, а предпазливо ще яздим, като ти си точно зад мен.

— Защо зад теб?

— От предпазливост. Въздухът при кладенеца не е чист. Там има хора.

— Аллах, Аллах! И те са заловили татко?

— Това не знам, но го предполагам, както сега откровено искам да ти призная.

— Тогава трябва да побързаме, за да му помогнем!

— Напротив, ние трябва да се забавим. Ако баща ти е попаднал в ръцете на тези мъже, то те ще наблюдават местността, от която е дошъл. Не е трудно да си помислят, че не се е намирал сам в пустинята. Ако яздим бързо към кладенеца, те ще ни видят по-рано отколкото ние тях и ще се приготвят. Те са слезли от животните си, значи отдалеч са незабележими, докато ние на нашите камили представляваме отдалеч видими фигури. Ако се придържаш зад мен, ще изглеждаме само като един ездач, а с далекогледа се надявам да ги забележа по-напред отколкото те нас.

Яздехме по указания начин бавно напред. Местността беше равна досега, но ето че хоризонтът пред нас се издигна в няколко неправилни линии. Далекогледът ми показа, че там има няколко голи скалисти вериги, които се простираха напреко на нашата посока. Между тях или зад тях трябваше да се намира кладенецът и това ме наведе на убеждението, че Халеф е бил пленен, иначе сега трябваше да го видим. В своята обичайна прибързаност той е яздил към скалите, бил е съгледан оттам и после нападнат от засада.

С далекогледа виждах надалеч. Претърсих внимателно всяка линия на скалите, но напразно. Ако някой стоеше пред тях, със сигурност щях да го открия. Но ако лежеше зад тях, щеше да остане скрит за мен, докато се намерех при него, а тогава щеше да бъде твърде късно. Не биваше да приближавам веригата от възвишения толкова, че да бъдем видени оттам с просто око и поради това извих, подтиквайки камилата си към по-бърз ход.

— Машаллах! — извика Кара бен Халеф. — Искаш да отбегнеш кладенеца? Тогава татко ще остане без помощ.