Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 38

Робърт Сойер

— Не ми е много ясно — каза Чийтах.

Кайл разпери ръце, мъчейки се да намери начин да обясни по-ясно.

— Веднъж бях на едно тържество и гледам: влиза дебел мъж с плоско парче геод, привързано с лента към челото му. Изобщо не попитах нищо — когато влиза някой с нещо такова, не се пита. Но слабата жена, която го придружаваше, сигурно беше забелязала, че гледам към геода, защото се приближи и каза: «Това е Кори — той е надарен с трето око.» И аз си мисля, господи, изведи ме оттук. По-късно Кори идва при мен и казва: «Хей, човече, колко е часът?» И аз си мисля за какво ти е трето око, ако дори не знаеш колко е часът, по дяволите?

Чийтах мълча известно време.

— И искаше да кажеш…?

— Исках да кажа, че може би наистина човек се нуждае от някакво специално прозрение, за да разбере — действително да разбере — квантовата механика. Айнщайн никога не е успял, знаеш; никога не се е чувствал уютно с нея, като я е наричал «призрачни действия на разстояние». Но някои от тези момчета в квантовата механика, те наистина я схващат — или е така, или добре се преструват. Колкото се отнася до мене, аз винаги съм мислил, че ще бъда от тези, които ще я проумеят, и че на някакъв етап ще успея. Но не стана. Никога не можах да развия третото око.

— Може би трябва да си вземеш парче геод от Центъра по науки за земята.

Кайл промърмори:

— Може би. Предполагам, че някъде дълбоко, на някакво основно ниво, аз просто не познавам квантовата механика. Чувствам се малко като шарлатанин.

— Демокрит наистина се свърза поне с една алтернативна реалност. Това изглежда потвърждава интерпретацията за многото светове.

Кайл се вгледа в лещите на Чийтах.

— Точно така — каза той скромно. — Това е проблемът. Работата на този тип квантови компютри зависи от интерпретацията за многото светове, но в действителност колко правдоподобно е това? Не всяка възможна вселена съществува, а по-скоро онези, за които има поне малка вероятност, че са възникнали.

— Например? — попита Чийтах.

— Добре — каза Кайл, — досега не е съобщавано за хора, убити от паднал върху тях метеор, но това може да се случи. И така, има ли вселена, в която съм бил убит по този начин вчера? Такава, в която съм бил убит по този начин предишния ден? Трета, в която съм бил убит по този начин по-предишния ден? Четвърта, пета и шеста, в които убитият е моят брат, а не аз? Седма, осма и девета, в които и двамата сме били убити през тези дни от паднали метеори?

Чийтах не се поколеба:

— Не.

— Защо не?

— Защото метеорите нямат воля — във всяка вселена един и същ метеор се сблъсква със Земята.

— Добре — каза Кайл, — но да кажем, че днес един метеор пада в — не знам — да речем Антарктика. Така, аз никога не съм бил на Антарктика и не възнамерявам изобщо да ходя там, но има ли паралелна вселена, в която аз отивам там и в която се случва така, че съм убит от този метеор? И тогава, има ли седем билиона още по толкова вселени, отговарящи на всички живи хора, които може да са отишли в Антарктика вместо мен?