Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 22
Робърт Сойер
Гласът й беше топъл и приятен с може би следа от нюфаундландски акцент.
— Също така нямам много апетит — продължи Хедър.
Гурджиеф кимна с глава, взе един бележник от бюрото си и започна да пише в него.
— Мислите, че за това има психологическа причина?
— Първоначално смятах, че е нещо като грип — каза Хедър, — но това продължава вече месеци.
Гурджиеф записа нещо в бележника си. Тя твърде силно натискаше с писеца и той издаваше леко скърцане като при писане с тебешир върху стъкло.
— Омъжена сте, нали?
Хедър кимна; тя все още носеше семпла венчална халка.
— Деца?
— Две момчета — каза Хедър, макар че веднага съжали. Навярно трябваше да включи поне една дъщеря. — Единият на шестнадесет, а другият на деветнадесет.
— И те не са в основата на проблема?
— Не мисля.
— Живи ли са родителите ви?
Хедър не виждаше причина да не отговори искрено на въпроса.
— Не.
— Съжалявам.
Хедър наклони глава в отговор на коментара.
Говореха вече повече от половин час. Въпросите на терапевта бяха привидно безвредни. И изведнъж тя каза:
— Класически случай, наистина.
— Какво? — попита Хедър.
— Жертва на кръвосмешение.
— Какво?
— О, вие не си го спомняте съзнателно — това въобще не ме изненадва. Но всичко, което казахте, говори, че това се е случило.
Хедър се опита да запази спокоен тон.
— Това е абсурдно.
— Естествено е да отричате — каза Гурджиеф. — Не очаквам веднага да го приемете.
— Но аз не съм била изнасилена.
— Казахте, че баща ви е покойник?
— Да.
— Плакахте ли на погребението му?
Това твърде много се приближаваше до ситуацията вкъщи.
— Не — тихо каза Хедър.
— Той беше, нали?
— Никой не е бил.
— Нали нямате по-голям от вас брат? Или дядо, който често ви е посещавал? Може би вуйчо, с когото често сте била сама?
— Не.
— Тогава навярно е бил баща ви.
Хедър направи усилие гласът й да звучи твърдо.
— Не е възможно да е направил нещо такова.
Гурджиеф тъжно се усмихна.
— Така мислят всички в началото. Но вие страдате от това, което наричаме посттравматичен стрес. Същото е като при онези ветерани от войната в Залива и Колумбия, само че вместо да съживявате спомените си, вие ги потискате.
Гурджиеф докосна ръката на Хедър.
— Вижте, няма нищо, за което да се срамувате — трябва да помните това. Вие нищо не сте направила. Вината не е ваша.
Хедър мълчеше.
Гурджиеф снижи гласа си:
— То става много по-често, отколкото си мислите. Случи се и с мен.
— Наистина ли?
Психоаналитичката кимна с глава.
— От около шестгодишна възраст, докато станах на четиринадесет. Не всяка нощ, но често.
— Това е… това е ужасно. Много съжалявам за вас.
Гурджиеф вдигна лявата си ръка.
— Не съжалявайте за мен или за себе си. Ние трябва да извлечем от това сила.
— Вие какво направихте?
— Лошо е, че баща ви е мъртъв; вие не можете да се изправите срещу него. А това е най-доброто, да знаете: да застанете лице в лице с вашия прелъстител. Дава изключителна сила. Не е за всеки, разбира се. Някои жени се страхуват да го направят, боейки се да не бъдат лишени от наследство или отхвърлени от останалите членове на семейството. Когато се получи обаче, е страхотно.