Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 21

— О, да. Бедното момиче.

— Мери беше доста разстроена тогава. Може би е започнала да посещава терапевт, за да поразсее малко скръбта си, нали разбираш?

— Защо не се е обърнала към тебе? — попита Кайл.

— Е, аз едва ли ставам за лекар. Освен това, никое момиче не иска майка си за терапевт — и подозирам, че също не е искала никой, който бих могла да й препоръчам аз.

— Добре, но как Мери би намерила такъв терапевт? — попита Кайл.

— Не зная — каза Хедър. — Може би д-р Редмънд й е препоръчал някого.

Лойд Редмънд беше доктор на Кайл, а по-късно и на цялото семейство от близо тридесет години.

— Ще му се обадя утре сутринта и ще видя какво мога да науча — каза Хедър.

Яденето им пристигна. Храниха се почти без да говорят и после всеки се отправи към своя дом.

Във вторник сутринта точно в десет и половина телефонът в лабораторията на Кайл позвъня. Присъстваха няколко студенти-аспиранти, които тихо работеха по компютъра на Чийтах — предният панел, на който бяха очите на Чийтах, бе демонтиран и стоеше облегнат на извитата външна стена.

Идентификаторът за насрещен абонат показваше, че Хедър звъни от своя офис в «Сидни Смит хол», на източната страна на улица «Сейнт Джордж».

— Бях права — каза Хедър. — Наистина д-р Редмънд е препоръчал психотерапевт на Мери няколко месеца преди смъртта й.

— Как е името му?

— Лидия Гурджиеф.

Тя произнесе буква по буква странната фамилия.

— Чувала ли си нещо за нея?

— Не. Проверих директорията на Асоциацията на психиатрите в Онтарио; тя не беше в списъка.

— Ще се срещна с нея — каза Кайл.

— Не — прекъсна го Хедър. — Мисля, че е по-добре да отида аз — сама.

Кайл щеше да възрази, но в същия миг осъзна, че жена му е права. Не само че той беше врагът в очите на терапевта, но и Хедър, а не той, беше обучен психолог.

— Кога? — попита той.

— Днес, ако е възможно.

— Благодаря — каза Кайл.

Хедър може би беше свила рамене или кимнала, или дори се бе усмихнала окуражително; за Кайл нямаше начин да разбере. Понякога му се искаше видеотелефоните да се бяха наложили.

— Здравейте, д-р Гурджиеф — каза Хедър, влизайки в кабинета за консултации. Стените бяха покрити със сини тапети, които бяха тук-там разлепени и разкриваха боядисаната повърхност под тях. — Благодаря, че ме приехте.

— За мен е удоволствие, г-жо Дейвис, или може би да ви наричам Хедър?

Хедър не беше взела специални мерки, за да прикрие самоличността си; тя използваше своята фамилия, но Ребека и Мери бяха взели фамилията на Кайл. Нямаше причина да мисли, че тази Гурджиеф ще направи връзката.

— По-добре Хедър.

— Е, Хедър, при нас рядко има отмяна на часове, но предполагам, че днес имате късмет. Моля, седнете или ако предпочитате, използвайте кушетката.

Хедър се замисли за миг, после с леко свиване на раменете легна на кушетката. При цялото си обучение по психология никога преди не беше лягала на кушетка в лекарски кабинет и това изглеждаше като преживяване, което не бе за изпускане.

— Не съм много сигурна защо съм тук — каза Хедър. — Напоследък не спя добре.

— Това е учудващо широко разпространено — каза Гурджиеф.