Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 24

На Хедър отново й мина мисълта за вкъщи.

— Разбира се. Но не е възможно той да ми е направил нещо.

— Естествено е да не си спомняте — каза Гурджиеф. — Почти никой не си спомня. Но то е там, скрито под повърхността. Потиснато.

Тя направи пауза.

— Знаете ли, моите собствени спомени не бяха потиснати — поради някаква причина не бяха. Но тези на сестра ми Дафне, тя е две години по-малка от мен, бяха. Десетки пъти съм се опитвала да говоря с нея за това и тя винаги ми отговаряше, че не съм добре — и тогава, един ден, съвсем неочаквано, когато бяхме около двадесетгодишни, тя ми телефонира. Беше си спомнила — най-после онова, което бе потискала петнадесет години, беше изплувало в съзнанието й. Тогава двете заедно се изправихме лице в лице с баща си.

Нова пауза.

— Както казах, лошо е, че не можете да го кажете на баща си. Но ще трябва да се справите с това, да го разкриете пред другите. Единият начин е надгробното слово.

— Надгробно слово?

— Ще напишете това, което бихте казали на баща си, ако се бяхте изправили срещу него, докато все още е бил жив. След това ще го прочетете на гроба му.

Гурджиеф вдигна ръка, като че ли съзнаваше колко ужасяващо е това.

— Не се тревожете — ще го направим през деня. Това е чудесен начин за освобождаване на съзнанието.

— Не съм сигурна — каза Хедър. — За нищо от това не съм сигурна.

— Разбира се, че не сте. Това е съвсем нормално. Но повярвайте ми, видяла съм много случаи като вашия. Повечето жени са били подложени на сексуален тормоз, да знаете.

Хедър беше виждала научни трудове, говорещи за «много», но за да се постигне заключението «повечето», трябваше да се включи всичко, дори случаите, когато е трябвало да целунеш неприятен роднина по бузата или свадите в училищния двор с момчета от класа.

Гурджиеф погледна над Хедър. Тя проследи погледа й. Видя, че на стената зад нея има монтиран голям часовник.

— Вижте — каза Гурджиеф — вече почти нямаме време. Но направихме наистина добър старт. Мисля, че заедно можем да сглобим нещата, Хедър, ако имате желание да работите с мен.

7.

Хедър се обади на Кайл и го помоли да намине към нея вкъщи.

Той пристигна около осем вечерта, след като и двамата бяха вечеряли поотделно. Седна на дивана, а Хедър се настани в креслото срещу него. Тя пое дълбоко въздух, като се чудеше от къде да започне, но после изрече направо:

— Мисля, че това може да е случай на синдрома на фалшивата памет.

— Аха! — каза Кайл с всезнаещ глас. — Прословутият СФП.

Хедър твърде добре познаваше съпруга си.

— Нямаш и най-малка представа за какво говоря, нали?

— Добре де, така е.

— Знаеш ли какво представлява потиснатата памет — на теория, искам да кажа?

— О, потисната памет. Сигурно, сигурно, чувал съм нещо за това. Имаше някакви съдебни процеси, нали?

Хедър кимна.

— Първият беше преди години, в… о, как беше? Хиляда деветстотин осемдесет и девета или там някъде. Една жена на име… чакай да помисля. Веднъж преподавах за това, ще се сетя. Жена на име Ейлийн Франклин, която е на двадесет и осем или двадесет и девет, претендира, че внезапно си е спомнила как е видяла изнасилването и убийството на най-добрата си приятелка, случило се преди двадесет години. Изнасилването и убийството било доказан факт; тялото било намерено скоро след извършване на престъплението. Но шокиращото не било само, че Ейлийн внезапно си е спомнила, че е видяла извършването на престъплението, а тя също така си спомнила и кой го е извършил: нейният собствен баща.