Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 147

Хедър помисли за момент и каза:

— Какво ще обясниш на Чийтах?

Кайл се забави малко с отговора си.

— Истината. Мисля, че дълбоко в себе си — ако това изобщо може да се каже за някоя част на Чийтах — той вече знае. «Натрапници е най-точната дума» според него. — Кайл поклати глава. — Компютрите може да развият съзнание, но не и съвест. — Той си помисли за просяците по улица «Куин». — Поне не повече съвест, отколкото имаме ние.

36.

След обяда Хедър се върна да продължи работата си в своята конструкция. Междувременно Кайл и Беки разказаха на Чийтах какво е научила тя за кодираното послание на Хъникър. АПЕ-то реагира флегматично както винаги.

Преди да обядват, Беки беше използвала конструкцията, така че сега отново беше ред на Кайл. Той остави Чийтах включен, докато с помощта на дъщеря си влезе в психопространството, за да разреши един последен належащ проблем.

Кайл беше планирал всичко в ума си предварително — всяка една подробност. Щеше да изчака в алеята, успоредна на «Лоурънс авеню уест»; достатъчно пъти вече беше минавал с колата си край сградата, за да познава добре нейното разположение. Знаеше, че Лидия Гурджиеф работеше до към девет часа всяка вечер. Щеше да я изчака да излезе от старата реконструирана къща и да тръгне по алеята. И тогава Кайл щеше да излезе от прикритието на сянката.

— Госпожа Гурджиеф? — щеше да попита той.

Стресната, Гурджиеф щеше да погледне към него.

— Да?

— Лидия Гурджиеф? — щеше да повтори Кайл, като че ли можеше да има някакво съмнение.

— Да, аз съм.

— Името ми е Кайл Грейвс. Аз съм бащата на Мери и Беки.

Гурджиеф щеше да отстъпи назад.

— Оставете ме на мира — щеше да каже тя. — Ще извикам полиция.

— На всяка цена, моля, направете го — щеше да отговори Кайл. — И макар че нямате лиценз, нека да извикаме също и Асоциацията на психиатрите в Онтарио, и Медицинския съвет на Онтарио.

Гурджиеф щеше да продължи да отстъпва назад. Тя би погледнала през рамо, за да види силуета на една друга фигура в края на алеята.

Без да я изпуска от погледа си, Кайл щеше да каже безцеремонно:

— Това е съпругата ми Хедър. Мисля, че вече сте се срещали веднъж.

— Го-госпожа Дейвис? — заеквайки, щеше да каже Гурджиеф, ако можеше да направи връзка между лицето и името от времето, когато се бяха видели. После щеше да извика:

— Нося със себе си сигнализатор за изнасилване.

Почти равнодушно Кайл щеше да кимне с глава. Гласът му щеше да е съвсем спокоен:

— И без съмнение, бихте искали да го използвате, дори когато не става изнасилване.

В този момент щеше да се обади Хедър:

— По същия начин, както искахте да обвините моя баща, че ме е прелъстил, въпреки че той е умрял преди аз да бъда родена.

Гурджиеф щеше да се поколебае.

Хедър щеше да се приближи към тях.

— Ние няма да ви нараним, госпожо Гурджиеф — щеше да каже тя, леко разпервайки ръце. — Съпругът ми и с пръст няма да ви докосне. Вие обаче ще трябва да ни изслушате. Ще трябва да чуете това, което сторихте на Кайл и на семейството ни. — Тя щеше да вдигне ръка, стиснала миникамера в дланта си. — Както виждате, имам видеокамера. Ще заснема всичко, така че да няма никакво двусмислие, никаква възможност за погрешно тълкуване, никакъв начин да се извъртят нещата, след като се случат. — Тя замълча, после гласът й стана по-остър. — Никакви фалшиви спомени.