Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 148

— Не можете да направите това — щеше да каже Гурджиеф.

— След всичко, което причинихте на мен и семейството ми — с глух глас щеше да отговори Кайл, — мисля, че можем да правим, каквото искаме, включително и да направим публично достояние съдържанието на тази лента заедно с другите съпътстващи доказателства. Напоследък съпругата ми е доста известна; често беше показвана по телевизията. Има възможност да предупреди целия свят за това, колко болна, злобна измамница сте вие. Въпреки че нямате лиценз, ние можем да ви лишим от работа.

Гурджиеф щеше да се огледа вляво и вдясно като хванато в капан животно, преценяващо възможностите за бягство; после щеше да се обърне към Кайл.

— Слушам.

— Вие нямате представа — щеше да каже Кайл — колко много обичам дъщерите си. — Щеше да замълчи за момент, за да отзвучи казаното. — Когато се роди Мери, аз бях най-щастливият човек на планетата. Прекарвах часове, просто като я наблюдавах. — Щеше да извърне поглед, връщайки се назад в миналото. — Тя беше толкова мъничка, толкова крехка. В мига, в който я видях, знаех, че съм готов да умра за нея. Разбирате ли това, госпожо Гурджиеф? Бих получил куршум в сърцето си за нея; бих влязъл в огъня за нея. Тя означаваше всичко за мен. Аз не съм религиозен, но за първи път в живота си наистина се почувствах благословен.

Гурджиеф щеше да го погледне, все още предизвикателно, но нямаше да каже нищо.

— И тогава — кимайки към съпругата си, щеше да продължи — единадесет месеца по-късно Хедър отново забременя. По онова време не разполагахме с много пари; в действителност не можехме да си позволим второ дете. — Той щеше да размени тъжна усмивка с Хедър. — Всъщност жена ми предложи да направи аборт. И двамата обаче искахме още едно бебе. Като асистенти, това ни наложи да вземем допълнителни преподавателски часове — вечерни часове и повече упражнения. И ние някак си се справихме, както всички.

Кайл щеше да погледне към Хедър, претегляйки дали иска да сподели това със съпругата си, една тайна, която беше пазил през всичките тези години. Но после щеше да свие леко рамене, знаейки колко безсмислени щяха да бъдат такива грижи съвсем скоро, и да продължи.

— Ще ви кажа истината, госпожо Гурджиеф — ние вече имахме едно малко момиченце и аз искрено се надявах на момче. Някой, с когото да играя футбол. Глупаво е, но дори си мислех да го наречем Кайл Младши. — Той щеше да поеме дълбоко въздух и после да го изпусне в дълга, сподавена въздишка. — Но когато бебето се появи, то се оказа момиче. Не можах да се свестя веднага — отне ми може би дванадесет секунди. Знаех, че няма да имаме трето дете. — Той отново погледна с обич към Хедър. — Втората бременност беше трудна. Знаех, че никога няма да имам син. Но това нямаше значение, защото Беки беше съвършена.

— Вижте — щеше да започне да протестира Гурджиеф. — Аз не зная…