Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 145

Накрая обаче се предаде и отново се върна към спомените на Джош. Той го беше разрешил доста бързо и Хедър се ядоса, че не се е сетила сама. Всяка група се състоеше от осемнадесет пиксела, но от тези осемнадесет четиринадесетте бяха просто рамка около централната група, състояща се от четири пиксела: точно тези четири — съвсем буквално — се брояха. Като се махнеше рамката и вместо звездички и интервали се напишеха единици и нули, очите изглеждаха по следния начин:

0110

А пиратите — така:

1110

Двоични числа. По-точно, очите представляваха двоичният еквивалент на числото шест, а пиратите представляваха двоичният еквивалент на четиринадесет.

Тези числа не говореха нищо определено на Хедър.

Отначало не бяха означавали нищо и за Джош. Но докато Хедър беше свита в един хиперкуб, то Джош бе имал достъп до библиотеката в «Алгонкуин парк» и още първата книга, която беше отворил — «Ръководство на Химическата каучукова компания по химия и физика» — имаше периодичната таблица на елементите, напечатана от вътрешната страна на първата корица.

Разбира се. Номера на атоми. Шест беше въглерод.

А четиринадесет…

Четиринадесет беше силикон.

Това беше ударило Джош като гръм. Хедър не беше сигурна дали шокът, който изпита, беше само неин или бе повлияна и от неговия — някакво призрачно ехо.

Първият панел показваше атомите на въглерода в действие.

Вторият — навлизането на силикона.

Третият — атомите на силикона, напълно оградили тези на въглерода.

И четвъртият — един свят, в който бе останал само силикон.

Не можеше да бъде по-ясно: биологичен живот, основаващ се на въглерода, който беше подменен от изкуствен интелект на базата на силикона.

Хедър прерови ума на Джош за нещо, което да идентифицира звездата, от която беше дошло посланието.

Епсилон Еридан.

Една звезда, която безброй пъти беше прослушвана от ПТИР изследователите. Една звезда, от която не беше уловен никакъв радиосигнал.

Каквато и цивилизация да съществуваше около Епсилон Еридан, тя беше предпочела да слуша, а не да излъчва. Едно послание обаче — едно последно предупреждение — беше изпратено от някого там, преди да е станало твърде късно.

Този ден Хедър, Кайл и Беки се срещнаха за обяд във «Водната дупка», която, типично за съботен следобед, беше пълна предимно с туристи. Хедър им каза какво е открила в мъртвия ум на Джош Хъникър.

Кайл издиша шумно и остави вилицата си.

— Туземци — каза той. — Като местните канадци.

Хедър и Беки го гледаха въпросително.

— Или местните американци, или австралийските аборигени. Или дори неандерталците — моят познат, Стоун, ми говореше за тях. Отново и отново, тези, които са първи там, са изместени — напълно и окончателно изместени — от тези, които идват по-късно. Новото никога не живее съвместно със старото, а го подменя. — Той поклати глава. — Не зная колко доклади съм изслушал на конференциите по Изкуствен интелект, които твърдят, че компютърните форми на живот ще се грижат за нас, ще работят в тандем с нас, ще повдигнат нивото ни. Но защо биха го правили? След като ни надминат по развитие, за какво бихме им служили? — Той замълча за малко. — Май хората от Епсилон Еридан са го изпитали на собствения си гръб.