Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 148

— И така, трябвало е да има двама убийци, използвал си го, за да бъдеш извън подозрение. По време на убийството на Беренгария, ти си бил с отец Уорфелд. При убийството на сър Рауф Деконте не си могъл да влезеш, защото вратата е била заключена, а Лечлейд е спял. Никой не би могъл да те заподозре, още повече, че тъкмо ти си изпратил да повикат отец Уорфелд, за да потвърди после думите ти. Когато се връщах от Мобисон в «Сейнт Огъстин», тайнствен убиец, скрит в гората, стреля с арбалет по нас. Как бих могъл да заподозра лекаря Дерош? Той беше с мен, нали? Трябва да е бил някой друг. Бил е Лечлейд. Той е изстрелял и стрелата с предупреждението към капаците на моя прозорец, когато ти си тръгваше от абатството. И пак така, по чиста случайност, беше с Ранулф и Чансън долу в трапезарията, когато се качих в стаята си. Ако не беше ме запазил Бог чрез нашия иконом, щях да пия от отровното вино, което Лечлейд е успял да остави пред стаята ми. Настояваше да ни придружиш на връщане от Суитмийд. Лечлейд тайно е избързал напред, за да приготви отровното вино, но работата е била набързо свършена. Не е успял да използва кани от кухнята на абатството и си е послужил с други, а естествено нашият иконом познава всеки свой съд — Корбет замълча. — Същото се е случило и при нападението над мен в манастирския двор. Двамата с отец Уорфелд сте дошли в абатството. Несъмнено добрият ни свещеник е имал някаква работа тук, но работа си имал и ти: да ми съобщиш новината, че лейди Аделиша е бременна. Решил си да се възползваш. Останал си с Ранулф и Чансън, отец Уорфелд е отишъл да свърши своята работа, така че кой се е спотайвал в манастирския двор и ме е причаквал да изляза от църквата на абатството след вечерната служба? — Корбет погледна към човека, който така умело се бе опитвал да го заблуди. — Мастър Лечлейд, твоят скрит, безмълвен съучастник.

Корбет пое дълбоко дъх.

— Прецених, че когато и да се случеше нещо, ти беше единственият, който можеше да отговори съвсем точно къде е бил и какво е правил. Било при нападенията в гората, било за стрелата в капака на прозореца, отровното вино, смъртта на Деконте, убийството на Беренгария или на онзи нещастен градски страж — той помълча. — Озерик беше убит в градината. По това време аз разговарях с теб. Лечлейд е извършил убийството, като е отворил капаците на един от задните прозорци. Защо този невинен човек е бил убит? — Корбет се намръщи. — За да сплашиш Уендовър или за да си осигуриш алиби? Двамата с Лечлейд сте родени убийци. Кой би заподозрял слуга — пияница? А той е бил твоята сянка, сееща смърт, следвал те е, готов да се възползва от всяка възможност. При всички тези случаи Питър Дерош е можел да заяви под клетва, че не е замесен. Толкова очевидна невинност събуди подозренията ми. Пък и ти имаше необходимите средства, за да пътуваш до Съфолк. Паулентс и семейството му са те познавали. Това е като логическа игра, нали, мастър Хюбърт? Какво е общото между всички тези събития? Ти, Питър Дерош!