Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 121

Корбет му благодари, после отиде и съобщи на отец Уорфелд, че са докарали трупа на Сервин и помоли да бъде отслужена заупокойна литургия и за неговата душа, както и за душата на Беренгария. После посочи към олтара.

— Оставете ги там през нощта — каза писарят. — Поставете около тях свещи от чист восък, утре отслужете литургиите и нека ги погребат преди мръкване.

Уорфелд припряно се съгласи. Вече беше много притеснен и от душа му се искаше да се отърве от този любопитен писар. Корбет и Ранулф излязоха от църквата, взеха конете си и ги поведоха надолу към покритата порта. Корбет се обърна и погледна назад. Касълдийн, Дерош и отец Уорфелд стояха скупчени на стъпалата, потънали в разговор.

— От тях няма никога да научим истината — заяви Корбет.

— Коя истина, господарю?

— Именно, Ранулф, коя истина? — Събра юздите на коня си и мина през покритата порта. — В този случай времето е по-съществено от доказателствата. Мисли за мен и за противниците ни като за ловджийски кучета, две хрътки, които тичат от двете страни на една ограда. Ако противникът ми ме надбяга, ще се измъкне. Ако аз го надбягам, ще го хвана! Нашият убиец иска да е бърз. Иска да приключи с отмъщението си, да намери съкровището и да изчезне — Корбет вдигна очи. Небето беше ясно. — Студът е вледеняващ, но не мисля, че ще вали пак — посочи към пустото поле. — Трябва да посетим лейди Аделиша, да се убедим в сигурността и безопасността й и най-вече — Корбет смигна на Ранулф — да научим излизала ли е тази сутрин.

Тръгнаха през скованата в лед общинска мера. Вятърът жулеше лицата им, щипеше носовете, ушите и страните им. Когато стигнаха Суитмийд, излежаващите се под колоните и в нишите стражи станаха и ги поздравиха. Увериха Корбет, че никой не е напускал имението, макар той да не беше много сигурен доколко съвестно е било наблюдението. По всичко изглеждаше, че лейди Аделиша не е напускала къщата. Тя носеше обточена с кожи домашна роба, босите й крака бяха обути в ниски обувки, косата й беше невчесана. Посрещна ги в малка приемна и ги поздрави студено. Извини се за слабия огън и горчиво се оплака от Беренгария, която трябвало да е там и да се грижи за нея.

— Мистрес — Корбет сграбчи ръкава й, — нося ти тъжни новини.

Подробно й разказа случилото се в «Сейнт Алфидж» и как Беренгария е била удушена. Лейди Аделиша го изслуша без да трепне, от време на време кимаше, вдигаше ръка, мърдаше пръсти. С нищо друго не издаваше чувствата си.

— Лейди Аделиша — продължи Корбет, — трябва да съм откровен с теб. Знаеш, че когато си се срещала с Уендовър в «Игра на дама», Беренгария не е ходила на покупки или из пазара, а е бързала да се върне тук, в Суитмийд. Мисля, че — как да се изразя — е извършвала някои плътски услуги за съпруга ти.

Лейди Аделиша изправи гръб, както седеше на стола. Не извърна лице от слабия огън.

— Беренгария беше като улична котка — лейди Аделиша дори не обърна глава. Говореше сякаш на себе си. — Живееше според собствените си разбирания и имаше набито око за всичко. Дадох си сметка, че сър Рауф е знаел за мен и Уендовър, но всъщност никак не го е било грижа! Предположих, че е било заради Беренгария. Когато ходехме на пазар, ми се струваше, че тя разполагаше с повече пари, отколкото би трябвало. Сега е мъртва. Защо, сър Хю?