Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 111

— Днес — провикна се Ликуващия — ще започнем рано, тъй като скоро ще се смрачи. Трябва да подготвим пиесата си за дванайсетте коледни дни. Добрите граждани на Кентърбъри из техните пазари и пред църквите ще искат да видят пиеса, каквато не са гледали досега. Затова трябва внимателно да подготвим всичко. Необходимо ни е палмово клонче, което Архангел Гавраил да донесе от рая за Мария. Трябва ни и гръмотевица. Имаме нужда от бял облак, който да вземе свети Йоан от остров Патмос и да го отнесе пред вратата на Дева Мария в Ефес. Необходим ни е и друг облак, който да донесе апостолите от други страни и парче от златиста роба, за успението на Богородица, както и ниско легло и няколко факли с бял восък, които придружаващите девици да държат. Иисус Христос трябва да отвори небесата, за да приветства майка си, придружен от голям брой ангели. Необходими са ни благоухания и корона с дванайсет звезди в кръг, с които Христос да благослови и възвеличи майка си в Небесна царица — Ликуващия съгледа Корбет и млъкна — Всичките тези неща трябва да се приготвят. Затова хайде — плесна той с ръце, — когато настане време за молитва, ние вече трябва да репетираме.

Скочи от бурето и отпрати трупата.

— Е, сър, какво мога да сторя за теб? — Ликуващия се запъти към Корбет с усмивка. Писарят го отведе настрани от останалите.

— Кажи ми — попита Корбет, — когато срещна Грискин в Съфолк, той на прокажен ли се преструваше?

— Точно така, сър Хю — прошепна Ликуващия. — Идваше до лагера и ме търсеше по мръкнало. Разменяхме си по някоя дума и си тръгваше. Защо питаш?

— Според мен — Корбет реши да е искрен — Грискин е бил предаден.

— Не съм бил аз, сър Хю! — Ликуващия се отдръпна, с ръце на гърдите. — Давам ти думата си, Грискин беше в безопасност с мен и моята трупа. Никой не би го предал.