Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 112

— Кажи ми — приближи се Корбет — кога е бил убит Грискин? В края на ноември ли? Има ли някой, мастър Ормсби, който наскоро се е присъединил към вас? Някой похватен, тъкмо такъв, от какъвто имате нужда, но въпреки това странен. Ти наемаш хора, нали?

Ликуващия кимна, присвил очи. Тъкмо понечи да отвърне, когато се закашля, обърна се и плю.

— Идва такъв човек. Присъедини се към нас около Деня на мъртвите или Вси светии, не помня на кой от двата празника. Нарече се Поклонника. Отначало се държеше странно, но после показа, че го бива да изработва дъски и други предмети от дърво. Показа, че може да изпълнява безупречно ролята на дявол.

— И какво? — попита Корбет.

— Присъедини се към актьорите — обясни Ликуващия. — Някои хора притежават умението да изграждат външен вид и да играят роля. Поклонника е от тях. Играеше съвършено ролята на демон. Подложих приемането му на гласуване и го приехме. Ела — Ликуващия подхвана Корбет за лакътя и внимателно го поведе към старата къща на свещеника. Побутна го към пустата кухня, рече му да седне на стол пред огъня и излезе. Върна се след малко. Корбет погледна над рамото му, но видя само тъмен силует на прага. Веднага усети, че е мъж и че е много уплашен.

— Влизай! — нареди Корбет и се изправи. — Мастър Ормсби, предпочитам да ме оставиш насаме с него.

Ликуващия кимна и бързо се оттегли.

Корбет примъкна странника до прозореца. Слаб и жилав, с издължени очи, лице като на дявол и току-що избръснат, той напомняше на Корбет за котка. Писарят се отдръпна. Мъжът имаше тъмно, тясно лице. Носеше жълти панталони и парцалив ален елек. В лявата си ръка държеше лютня, а в дясната — грубо изработен лък. Не проговори, просто зяпаше и нищо друго, но очите му на изпитото, с порочно изражение лице не изпускаха Корбет.

— Какво искаш? — Гласът беше гърлен. — Сър, попитах какво искаш от мен. Ликуващия рече, че трябвало да говоря с теб.

— Как ти е името? — попита Корбет и пристъпи по-близо.

— Поклонника.

Корбет извади камата си и допря върха й отстрани на врата на Поклонника.

— Аз съм кралски писар, представител на краля из тези земи — прошепна Корбет, — а ти, сър, когато задавам въпрос, ще говориш истината. Сам си се нарекъл Поклонника, но се съмнявам, че са ти дали това име в кръщелния купел. Как е истинското ти име?

— Едмънд Гроскот.

— Е, добре, Едмънд Гроскот — продължи Корбет и заби връхчето още малко. Появи се капчица кръв. Гроскот простена, но не помръдна, очите му не се свеждаха пред тези на Корбет. — Дръж здраво лютнята и лъка — предупреди го Корбет. — Да виждам ръцете ти, дори и през ум да не ти минава да търсиш скрит някъде по теб нож. Нека ти разкажа нещичко за твоя живот, мастър Гроскот. Ти си лукав човек, фокусник, измамник, опасностите те влекат. Човек, който живее според своите капризи. Сигурно те търсят надлъж и нашир из кралството за престъпление или нещо подобно. Обзалагам се, че в някой град на Съфолк или Норфолк дават награда за главата ти заради всякакви мошеничества, прав ли съм? И бъди искрен. Нищо няма да загубиш, освен помилване.