Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 99

Но срамът, който изпитах на единайсет, онова смущение заради полуоформеното ми мъжество, скоро изчезна. Тялото ми наедря, развих се физически, пораснах висок и след това нямах никаква причина да се срамувам от тялото си. Помня още много плувни експедиции и нито веднъж повече не изтърсих онова за взимането на плувки. Понякога с нас имаше дори момичета, цяла тайфа за плацикане на голо, четири момичета и пет момчета примерно, сваляме кротко дрехите зад различни дървета, момичетата тук, момчетата там, после всички се втурваме като луди към потока, пишоци и цици подскачат и се люшкат. А във водата можеш да видиш всичко доста добре, щом заскачат наоколо. А след това понякога се чифтосваме, като станахме по на тринайсет-четиринайсет, първите ни плахи опити в чукането. Помня как така и не можех да се отърва от удивлението си от вида на момичешките тела, толкова равни в скута, толкова празни. И бедрата им по-широки от нашите, задниците им по-големи и по-меки, като кръгли розови възглавници. Цялото голо къпане, което правех като тийнейджър, ме караше да се връщам към онзи случай с Карл, Джим и Сиси Медън и да се смея на глупавата си свенливост. Особено онзи път веднъж, когато Били Медън дойде да плува с нас. Беше ни връстничка, но изглеждаше точно като по-голямата си сестра и някак си, докато стоях на края на потока до Били и гледах луничките, спускащи се надолу между едрите й гърди, и тъмните бенки, опръскали големия й задник, имах чувството, че срамът от онази случка със Сиси вече е заличен, че голотата на Били е изравнила резултата между мен и момичетата Медън, че всичко това вече не означава нищо.