Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 87
Робърт Силвърбърг
След като приключим своя час с брат Антъни, се връщаме на полето. Скубем плевели, торим — всичко е органично естествено, — засяваме и разсаждаме. Тук Оливър е в най-добрата си форма. Винаги се е стремял да отхвърли селяшкия си произход, но сега започва да се перчи с него, както Ели се перчи с юдейския си речник, въпреки че не е стъпвал в синагога след своя „бар мицвах“. При него синдромът е „по-племенен съм от теб“, а „етническото“ у Оливър е земеделското, тъй че той копае и плеви със забележителна енергия. Братята се опитват да го накарат да я кара по-полека: мисля, че енергията му ги ужасява, но също така се притесняват от риска да получи мозъчен удар; брат Леон, братът-лекар, му говори няколко пъти, изтъкваше, че предобедните температури са над трийсет и скоро ще са много повече. Въпреки това Оливър пухти настървено като трактор. За мен цялото това ровене в пръстта е приемливо странно и странно приемливо. Връзва се с романтизма „назад към природата“, който, подозирам, витае в сърцата на всички прекалено урбанизирани интелектуалци. Никога не съм упражнявал по-тежък ръчен труд от мастурбирането, тъй че полският труд за мен е както съсипващ, така и побъркващ, но се отдавам с охота на работата. Засега. Отношението на Ели към земеделието е доста подобно на моето, само че по-емоционално, по-романтично; говори, че извличал физическо обновление от Майката земя. А Тимъти, който, разбира се, никога не е трябвало да прави нещо повече от това да си върже връзките на обувките, заема позата на благородник:
