Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 30

Бяхме взели апартамент, две спални. Нед и аз в едната, Тимъти и Оливър в другата. Смъкнах си дрехите и рухнах в леглото. Недостатъчно сън, твърде много ядене. Гадост, гадост. Колкото и да бях изтощен, останах общо взето буден, дремещ и замаян. Обилната вечеря тежеше като камъни в корема ми. След час-два реших, че едно хубаво драйфане ще е най-доброто за мен. Решен на очищението, тръгнах гол към банята между двете спални. И се натъкнах на ужасяващо привидение в тъмния коридор. Голо момиче, по-високо от мен, с дълги натежали гърди, изумително бляскави бедра, венец от къса къдрава кестенява коса. Зъл нощен дух! Фантом, роден от прегрялото ми въображение! „Здрасти, готин“, каза тя, смигна и ме подмина сред миазма от парфюм и миризма на похот, остави ме зяпнал удивено разкошните й отдалечаващи се кълбета, докато вратата на банята не се затвори зад тях. Потръпнах, уплашен и надървен. Дори след здраво друсане не бях изпитвал такива осезаеми халюцинации. Възможно ли бе Ескофиер да постига онова, което ЛСД не може? Колко красива, колко пищна, колко изящна беше… Чух течаща вода в тоалетната. Надникнах в отсрещната спалня, очите ми вече напълно се бяха приспособили към тъмното. Пъстри женски дрешки, разпръснати навсякъде, Тимъти хърка в едното легло, в другото Оливър, а на възглавницата на Оливър — втора глава. Не бяха халюцинации значи. Къде ги бяха намерили тези момичета? В съседната стая? Не. Разбрах! Компаньонки, осигурени по румсървиса. Убедителната кредитна карта отново в действие. Тимъти разбира американския начин на живот така, както аз, бедното смотано ученолюбиво хлапе от гетото, никога не бих могъл и да се надявам. Искаш жена? Трябва само да вдигнеш телефона и да поръчаш. Гърлото ми беше пресъхнало. Мачтата ми се беше вдигнала. Усещах тътен в гърдите си. Тимъти спеше. Чудесно тогава, като е наета за тази нощ, ще си я заема за малко. Щом излезе от банята, отивам наперено до нея, едната ръка на циците, другата на дупето, опипвам сатенената й гладкост, пускам й плътния гърлен бас на Богарт, каня я в леглото си. Как не. А вратата на банята се отваря. Тя се плъзва напред, гърдите се полюшват, люш-люш, люш-люш. Ново смигване и — покрай мен. Зяпвам за въздух. Дългият й строен гръб, издуващ се долу в две изумителни закръглени бузи, мирисът на парфюм. Плавната походка, полюшващите се бедра — и вратата на спалнята се затръшва в лицето ми. Наета е, но не за мен, на Тимъти е. Влязох в клозета, коленичих пред трона и драйфах цяла вечност. Хайде обратно в самотното ми легло и студени сънища за лошо пътуване. На сутринта — никакви момичета. Преди девет отново бяхме на пътя, с Оливър зад волана и Сейнт Луис следващата ни дестинация. Потънах в убийствена меланхолия. Империи бях готов да руша в онова утро, стига палецът ми да беше на подходящия бутон. Стрейнджлав бях готов да надмина. Вълка Фенрир бях готов да пусна на воля. Вселената бях готов да залича, стига да можех.