Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 28

Господи, как мразя подобни разсъждения!

Не искам да убивам никого. Не искам никой да умре. Искам само да продължа да живея, аз, колкото може по-дълго!

Но ако това са условията? Ако цената за живот е живот?

Господи. Господи. Господи.

11. ЕЛИ

Влязохме в Чикаго привечер, след дълъг ден каране. Деветдесет, сто километра в час, час след час, прекъсвани само от редките спирания за почивка. Последните четири часа изобщо не спряхме, Оливър фучеше като луд по автострадата. Сковани крака. Схванат задник. Оцъклени очи. Мозъкът ми се е спарил, замъглен е от прекомерното пътуване. Магистрална хипноза. Щом слънцето се скри, всички цветове сякаш напуснаха света и тотално синьо обгърна всичко — синьо небе, сини поля, синьо платно, целият спектър се изцеди към ултравиолета. Беше все едно, че си сред океана и не можеш да различиш какво има на хоризонта от това, което лежи отдолу. Много малко бях спал предната нощ. Когато не правехме любов, лежахме свити един до друг, потънали в уморена дрямка. Мики! Ах, Мики! Ароматът ти е на пръстите ми. Вдишвам го. Три чукания между полунощ и разсъмване. Колко свенлива беше в началото, в тясната спалня с лющещата се боя и психеделичните постери. Джон Ленън и Йоко с хлътналите бузи ни гледат отгоре, докато се разсъбличаме, а ти си свила рамене, опитваш се да скриеш гърдите си от мен; пъхна се бързо в леглото, търсеше безопасното убежище под чаршафите. Защо? Толкова ли хилаво си мислиш, че е тялото ти? Добре, тъничка си, лактите ти са остри, гърдите ти са малки. Не си Афродита. Трябва ли да си? Аз Аполон ли съм? Поне не се сви от допира ми. Чудя се дали свърши. Никога не мога да разбера дали свършват. Къде е големият плач, врясъците и стоновете, за които чета? При други момичета, предполагам. Моите са прекалено свенливи за такива вулканични оргазмични изригвания. Би трябвало да стана монах. Да оставя чукането за чукачите и да влея енергията си в търсене на мъдростта. Май бездруго не ме бива много в ебането. Нека Ориген бъде водачът ми. В миг на екзалтация ще извърша автоорхидектомия и ще положа топките си върху свещения олтар като жертвен дар. Оттам нататък няма да ме разсейва страстта. Уви, не, твърде много ми харесва. Дари ме с целомъдрие, Господи, но моля те, не точно сега. Имам телефона на Мики. Щом се върна от Аризона, ще й звънна. (Когато се върна. Ако се върна! А след кога и ако, какъв ще бъда?) Мики е подходящото момиче за мен всъщност. Трябва да си поставя скромни сексуални цели. Не е за мен сексбомбата блондинка, не е за мен лидерката на мажоретките, не е за мен момичето от висшето общество с превзетия контраалт. За мен са сладките свенливи мишлета. ЛуАн на Оливър би ме скапала за петнайсет минути, макар да предполагам, че бих могъл да я изтърпя веднъж заради циците й. А Маргото на Тимъти? По-добре да не мислим за нея, нали? За мен е Мики. Мики: умна, бледна, свита в ръцете ми. На хиляда и двеста километра от мен в момента. Чудя се какво ли разправя на приятелките си за мен. Нека ме надценява. Да ме описва най-романтично. Мога да го използвам.