Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 21

— Можеш да я потърсиш, като се върнем на изток — казах. — Стига да си един от двамата, които ще се върнат. — Забодох го в една от собствените му екзистенциални дилеми. Вратата на банята се отвори и Мики надникна целомъдрено, загърната в хавлията. — Хайде, Дамата те чака. Ще ставаме рано.

Намерих друга тоалетна, свърших си работата и се добрах слепешком обратно при Бес, която ме посрещна със сънени въздишки. Хвана ме за ушите и ме придърпа между подскачащите си еластични цицорани. Едрите гърди, казваше баща ми, когато станах на петнайсет, са прекалено вулгарни; един джентълмен избира жените си по други критерии. Да, татенце, но от тях стават чудесни възглавници. Двамата с Бес отпразнувахме още веднъж пролетния ритуал. Заспах. В шест сутринта Оливър, напълно облечен, ме събуди. Нед и Ели бяха станали, също вече облечени. Всички момичета спяха. Закусихме тихо с кифлички с кафе и преди седем бяхме на пътя, ние четиримата, по Ривърсайд Драйв и на запад по Междущатска магистрала 80. Оливър караше. Железен пич.

8. ОЛИВЪР

Не отивай, каза ЛуАн, каквото и да е, не отивай, не се замесвай, не ми харесва тая работа. А изобщо не бях й казал кой знае какво всъщност. Само външното. Религиозна група в Аризона, виждаш ли, нещо като манастир всъщност, и Ели смята, че може да има голяма духовна стойност, ако го посетим четиримата. Можем да спечелим много, ако отидем, казах на ЛуАн. И мигновената й реакция беше страх. Синдромът на домакинята: ако не знаеш какво е, не го доближавай. Уплашена, свита в себе си. Сладко дете е, но е твърде предсказуема. Навярно ако й бях казал за това с вечния живот, щеше да реагира различно. Но аз, разбира се, съм се заклел да не казвам и дума. А и все едно, дори безсмъртието щеше да уплаши ЛуАн. Недей, щеше да каже, някакъв капан има в това, ще се случи нещо ужасно, странно е, мистериозно и плашещо, не е по Божията воля да стават такива неща. Всеки от нас дължи на Бога смърт. Бетовен е умрял. Иисус е умрял. Президентът Айзенхауер е умрял. Мислиш ли, че ти може да бъдеш освободен от смъртта, Оливър, щом те е трябвало да си отидат? Моля те, не се замесвай в това.

Смъртта. Какво ли знае глупачето ЛуАн за смъртта? На нея дори бабите и дядовците й са още живи. Смъртта за нея е абстракция, нещо, което се е случило на Бетховен и Иисус. Аз познавам по-добре смъртта, ЛуАн. Всяка нощ виждам ухиления й череп. И трябва да се боря с нея. Трябва да я заплюя в лицето. Ели идва при мен, казва, знам къде можеш да се освободиш от смъртта, Оливър, просто ей там, в Аризона. Гостуваш на Братството, изиграваш малката им игра и те те освобождават от огненото колело. Не пасувай. Иди, не слизай в гроба, не се примирявай с гниенето. Те могат да изтръгнат жилото й. Как да пропусна този шанс?