Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 19

— Дай да слезем да видим дали можем да направим нещо.

Оливър изглеждаше като ударен с мокър парцал. Винаги изкрейзва при смърт. Дори умряла катерица да види, червата му се обръщат. А тази гледка — цяла кола потрошени пуерториканци — беше достатъчна, за да хвърли нашия благонадежден бъдещ медик в ступор. Когато започна да ломоти нещо, Джуди от Небраска надникна над рамото му и занарежда като обезумяла:

— Не! Карай напред, Тим!

— Има пострадали!

— Ченгетата ще са тук след минута, Тим. Виждат осем хлапета и почват да претърсват нас, преди да се захванат с тях. Казвам ти, Тим, давай напред, казвам ти! Ще ни закопчаят всички!

Беше на ръба на паниката. Майната му, не можехме да си позволим да си скапем половината ваканция по съдилища, защото една тъпа путка е решила да си разнася кашето насам-натам, тъй че натиснах педала и много внимателно се запровирах между мъртви и агонизиращи. Наистина ли ченгетата щяха да ровят за дрога, докато теренът е осеян с трупове? Не можех да повярвам, но сигурно защото съм свикнал да мисля, че полицията е на моя страна. Джуди като нищо можеше да е права. Параноята напоследък стана заразителна. Все едно, продължих напред и чак когато излязохме на Сентръл Парк Уест, Оливър смотолеви, че не е хубаво, дето сме напуснали мястото на катастрофата. Моралът пост фактум, каза Ели отзад, е още по-лош от никакъв морал. А Нед извика „браво“. Каква досада са тези двамата.

Бес и Джуди живееха край Стотна, в огромна западаща жилищна сграда, която трябва да е била палат през 1920-а. Жилището им представляваше безкраен апартамент, стая след стая след стая, високи тавани, безвкусна украса, буци гипс, кърпен и изкърпван цяла вечност. Някъде към петнайсетия етаж. Величествен изглед към мизерията на Ню Джързи. Бес сложи ролка записи — Сеговия, Стоунс, Сарджънт Пепър, Бетовен, ти продължавай нататък — и донесе бутилка „Рипъл“. Джуди извади дрогата, заради която се беше паникьосала в парка: бучка хаш, голяма колкото носа ми.

— Носиш си го като талисман за късмет ли? — попитах, но се оказа, че са й го пробутали в „Пластмасовата пещера“. Лулата тръгна. Оливър, както обикновено, пасува. Мисля, че според него всякаква дрога ще замърси скъпоценните му телесни течности. Ирландската перачка на Нед също се въздържа — не беше подготвена чак за толкова.

— Хайде — чух да я подканя Нед, — ще ти помогне да свалиш килограми.