Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 120

— Значи, сигурен бях, че ме пързаля — продължи Оливър. — И му казах: виж какво, Карл, изобщо не си падам по ебане на крави или овце. Или на гъски примерно, с които се оправяш напоследък. Той поклати глава. Изглеждаше раздразнен. Не ти говоря за животни, каза ми, с онзи тон, с който човек говори на малко дете. Този боклук е за тъпаци, Оливър. Опитвам се да ти обясня, че има и друг начин да се оправиш. Добър, чист начин. Без момичета. Без да ти се налага да се продаваш на момичетата и да правиш всичките идиотщини, които искат от теб, сещаш се какво имам предвид, нали? Просто е и играта е честна, всички карти са на масата. И искам да ти кажа нещо, Оливър, не го отхвърляй, преди да си опитал. Още не бях сигурен какво има предвид. Отчасти защото бях наивен и отчасти защото не исках да повярвам, че има предвид каквото си мислех, че може да има предвид. Изсумтях уклончиво, Карл сигурно по погрешка го взе за подкана да продължи, защото ми пусна ръка по бедрото. Ей, чакай, казах му, а той: „Не го отхвърляй, преди да си опитал, Оливър“. Продължи да говори тихо, чувствено. Думите се лееха от устата му, обясняваше ми как жените са просто животни и как щял да страни от тях през целия си живот. Как дори да се оженел, нямало да посегне на жена си освен за да й направи деца, но иначе, колкото до удоволствията, надявал се да си ги осигури само с мъже. Защото това било единственият свестен и честен начин. Ходиш на лов с други мъже, нали, играеш карти с други мъже, приказваш си с други мъже така, както никога не би могъл да си приказваш с жени, наистина да се отвориш изцяло. Тъй че защо да не стигне човек до края, а? Защо да не си вземеш сексуалното удоволствие също от мъже?

— Говореше много бързо, не ме оставяше да възразя и с една дума. Правеше така, че всичко да звучи почти разумно и логично, и в същото време ръката му беше на мен. Отпуснал я беше съвсем небрежно там, на бедрото ми, както отпускаш ръката си на нечие рамо, докато говориш нещо, без жестът да означава нищо особено. И търкаше с ръка нагоре-надолу, нагоре-надолу и ми говореше бързо, а ръката му се придвижваше все по-близо и по-близо до слабините ми. И той се надървяше, Ели, надървяше се, а аз също. И това най-много ме удиви, че аз също. Ставаше ми. С онова чисто синьо небе над нас и без никакво човешко същество на пет мили наоколо. Страх ме беше да се погледна долу. Срам ме беше от това, което разбирах, че се случва с мен. За мен беше откритие, че друг може да ме възбуди така. — Оливър въздъхна. — Само веднъж, повтаряше той. Само веднъж, Оливър, и ако не ти хареса, никога повече няма да ти го споменавам, но не трябва да го отхвърляш, преди да си го опитал, чуваш ли? Не знаех как да му отговоря и не знаех как да го накарам да си махне ръката от мен. А после ръката се придвижи по-нагоре, чак до ей тука и още по-нагоре и… Виж, Ели, в смисъл, не искам да ставам прекалено описателен. Ако това те притеснява, просто ми кажи и ще се опитам да го опиша в по-общ план…