Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 116

— Да — казах. — Познавам сестра ти.

Тимъти ме изгледа. Много продължително.

— Когато бях в последната година на подготвителния курс — каза с глас, кух и хриплив като в изоставена гробница, — я изнасилих, Оливър. Изнасилих я.

Мисля, че очакваше небесата да се разтворят и да западат мълнии, когато направи тази ужасна изповед. Мисля, че най-малкото очакваше да се сгърча, да закрия очите си с ръце и да извикам, че съм потресен. Всъщност наистина бях малко изненадан, както че Тимъти е могъл да се забърка в такава мръсотийка, така и че е успял да й го напъха без никакви незабавни последствия, например да го напердашат с камшик, след като писъците й доведат останалите от фамилията на бегом. И се наложи да пренастроя представата си за нея, след като вече знаех, че курът на брат й е орал между високомерните й бедра. Но иначе не бях точно изумен. Там, където съм отраснал, бремето на скуката тласка много пубери към инцест и още по-лоши неща, и макар и да не съм чукал сестра си, познавам много типчета, които го бяха правили. Липсата на влечение, а не толкова някакво племенно табу, ме опази да не посегна на Сис. Все пак за Тимъти това явно беше сериозна работа, така че запазих вежливо мълчание, намръщен и с притеснена физиономия, докато той ми разправяше историята си.

Явно затруднен, отначало той започна накъсано, потеше се и заекваше, все едно Линдън Джонсън се опитва да обясни политиката си във Виетнам пред трибунал за военни престъпления. Но думите скоро потекоха свободно, сякаш Тимъти беше превъртал тази история в ума си толкова често, че разказът тръгна от само себе си, след като първоначалното смущение отмина. Каза, че се случило точно преди четири години, докато си бил вкъщи за великденската ваканция, а сестра му се прибрала от момичешката академия в Пенсилвания, която посещавала. (Първата ми среща с нея щеше да е пет месеца по-късно.) Бил на осемнайсет, а сестра му някъде на петнайсет и половина.

Не се разбирали добре: тя била от сорта хлапета, чието отношение към по-големия брат винаги се свежда до нивото „я му се изплези“. Той я смятал за ужасно нахална снобка, а тя него — за ужасно вулгарен и груб. Предната Коледа свалил най-добрата й приятелка и съученичка, тя разбрала и това подсилило напрежението в отношенията им.

Било труден сезон в живота на Тимъти. В Андовър той бил силен и обожаван от всички лидер, футболен герой, президент на класа, всепризнат символ на мъжественост и savoir faire. Но след два месеца му предстояло да се дипломира и целият натрупан престиж щял да се изпари, след като стане поредния заек в голям световноизвестен университет. Това го травмирало. Освен това поддържал изтощителна и скъпа любовна връзка от разстояние с някакво момиче от Радклиф, с една-две години по-голямо от него. Не я обичал, за него било само въпрос на статут да може да се похвали, че чука момиче от колеж, но бил съвсем сигурен, че тя е влюбена в него. Точно преди Великден научил от трето лице, че всъщност тя го смятала за забавно пале, нещо като трофей от началните курсове, който да показва на многобройните си харвардски ухажори. Накратко, отношението й към него било по-цинично от неговото към нея. Затова тази пролет се прибрал в семейното имение много съкрушен — абсолютно ново чувство за него. Моментално възникнал нов повод за терзания. В родния му град имало едно момиче, в което бил влюбен, наистина влюбен. Не съм сигурен какво точно разбира Тимъти под „любов“, но мисля, че е термин, който прилага за всяко момиче, отговарящо на критериите му за външност, пари и произход, което не иска да легне с него. Това прави съответната мацка недостъпна, издига я на пиедестал и той си мисли, че е „влюбен“ в нея. Донкихотският номер, направо. Това момиче било на седемнайсет, току-що било прието в Бенингтън, от семейство с почти толкова висше потекло като на Тимъти, състезателка по конна езда от олимпийски ранг и ако го слушаше човек, имала тяло точно категория „Плеймейт на годината“. Двамата били членове на една и съща кънтри клуб среда, ходели на голф, танцували и играели тенис отпреди пубертета, но всякакви негови опити да се стигне до по-интимно приятелство били експертно отбивани. Дотолкова бил обсебен от мацката, че дори си мислел един ден да се ожени за нея и се залъгвал с мисълта, че тя вече си го е избрала за бъдещ съпруг; следователно, заключавал той, не искала да му пусне, защото знаела, че в душата си е мъж с двойни стандарти, и се бояла, че ще я смята за негодна за брак, ако й го вкара предварително.