Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 108

Робърт Силвърбърг

34. ОЛИВЪР

По обед, докато се връщахме от часа си с брат Миклош, брат Хавиер ни пресрещна в коридора.

— Моля да се срещнем след обяда в Залата на Трите маски — каза ни и продължи безцеремонно по работата си.

Има нещо отблъскващо в този човек, нещо смразяващо. Той е единственият брат, когото гледам да отбягвам. Зомбираните му очи, зомбирания му глас. Предположих обаче, че е дошъл моментът за началото на изповедната терапия, за която брат Хавиер ни беше казал преди седмица. Оказах се прав, въпреки че форматът не беше каквото очаквах. Предвиждах, че ще има нещо като група за психотерапевтичен сеанс: Нед, Ели, Тимъти и аз, и може би двама-трима братя, насядали в кръг, и всеки кандидат поред става и разголва душата си пред цялата група, след което коментираме чутото, опитваме се да го изтълкуваме според собствения си жизнен опит и прочие. Не беше така. Брат Хавиер ни каза, че ще се изповядаме един пред друг, в поредица от срещи на четири очи.