Читать «Дневен патрул» онлайн - страница 240

Но изчезваше и Игор Теплов.

Отиваше в Сумрака.

Едгар не лъжеше. Той наистина виждаше за първи път как се развъплътява Светъл маг. Доброволно. Без никакви схватки, викове, без потоци от Сила.

Вече превърналият се в безплътна сянка Игор само за миг се обърна и погледна приятелите си. Като че ли виновно. По този начин беше гледал и Алиса.

После изчезна.

Сумракът се затвори. Въздухът в залата беше леден, стените се бяха покрили с бял скреж, като траурен знак. Върху лицето на Завулон бавно се връщаше триумфалната усмивка. Хесер гледаше опустялата решетка във вътрешността на кръга тъжно и разстроено.

— Е? — извика Завулон. — Е? И какво? Къде отиде великият учител? Къде е единственият, способен да възпита месията на Светлината?

Той се засмя и потупа по главата застаналата на колене пред него Лемешева. Каза, вече обръщайки се към Инквизицията:

— Да, наистина, това беше операция на Дневния патрул. Не излизаща извън рамките на Договора. Размяна на две равностойни фигури — Алиса Доникова за Игор Теплов. Има ли други претенции към нас?

— Към вас няма претенции от страна на Инквизицията… — изрече бавно вампирът. Потри лицето си с длан. — Като се имат предвид всички обстоятелства… Инквизицията ще разгледа въпроса за предсрочното възстановяване на силите на Светлана Назарова. Но това ще стане… после. Всички… всички могат да напуснат залата.

Първа от мястото си стана Светлана. Приближи се към Завулон. Постоя секунда, гледайки го в лицето. Едгар изведнъж разбра със свито сърце, че сега вълшебницата ще удари мага.

Но тя само му каза нещо. Обърна се и бързо излезе.

Едгар се отдалечи от писалището с клатушкаща се походка. Насмалко не се сблъска с Хесер — замислен, потиснат, отнесен. В този момент Антон подбутна Едгар и се доближи до Хесер. Възкликна:

— Така значи… Дъщерята на Светлана може да бъде Различна, но и да не стане месия на Светлината.

Хесер кимна.

— Защо? — попита объркано Антон. — Но нали самата Светлана…

— Да си Велика Вълшебница и да възпиташ Велика Вълшебница са две съвсем различни неща… — изрече уморено Хесер. — Уви… Засега не виждам фигура, равностойна на Игор. Аз… аз не знаех, че толкова обича тази вещица! Иначе щях да търся други пътища за постигане на целта.

— Чия ще бъде тази дъщеря? — попита изведнъж Антон. — На Светлана и…

Хесер изведнъж погледна раздразнено Антон:

— Чия може да бъде? Ако спреш да стърчиш като глупак тук, гледайки опулено стария идиот, а вместо това догониш жена си, дъщерята ще е твоя!

Антон кимна леко. И хукна към изхода на залата. Едгар също искаше да зададе някои въпроси на Хесер… но срещна погледа на Светлия и предпочете да не рискува. Обърна се и пристъпи върху сивия мрамор на пода, върху тесния клин на Инквизицията, опитващ се да раздели бялата от черната половина.

Инквизиторите вече сваляха тогите си. Единият от тях небрежно остави своята в ръцете на Витезслав, отвори портал, пристъпи в него и изчезна. Останалите си тръгнаха по обикновения начин — през вратата.