Читать «Дневен патрул» онлайн - страница 239

Едгар изтръпна. Той не знаеше какво става с Различните там… в Сумрака. А и не искаше да знае, честно казано. Но сега Алиса идваше на себе си в мига, когато беше приключило човешкото й съществуване. Оживяваше с разкъсвани от болка бели дробове, още давейки се в морска вода, отчаяно опитвайки се да се измъкне от натиска, оказван върху нея от Теплов.

— Алиса Доникова — произнесе вампирът. Дори неговият глас потрепна — процедурата по временно ревъплътяване се осъществяваше рядко, твърде рядко… — Вие сте подложена на временно ревъплътяване и се намирате в помещението на Европейския Трибунал на Инквизицията в Прага. Разбирате ли думите ми?

Алиса Доникова вече бе изправила глава, сдържайки хриптенето си, и гледаше Игор Теплов. Само него.

— Разбирате ли думите ми? — повтори Витезслав.

— Защо… в Прага? — попита Алиса. Тя дишаше учестено и дълбоко, сякаш изобщо не можеше да се надиша, дори на този влажен подземен въздух…

— Това не е важно, Алиса Доникова. Вие сте призована в нашия свят като свидетел. От вашите думи зависят много неща.

— Аз… мога ли да остана тук? Отново? За постоянно? — попита Алиса.

Но гледаше само Игор.

— Не — отговори честно Инквизиторът. — Ще отговаряте ли доброволно на въпросите?

Алиса тръсна глава. С някаква отчаяна гордост.

— Да. Ще отговарям, Инквизиторе. Питайте.

Но гледаше само Игор.

— Въпросите засягат вашия дуел с присъстващия тук Светъл маг Игор Теплов. По всички правила ли бяхте извикана на дуел?

— Да.

— Беше ли ви дадена възможност да се откажете от дуела и да си тръгнете?

— Да.

— Кажете, Алиса, обвинявате ли Игор Теплов за смъртта си?

Алиса се усмихна. Направи движение с ръка. Не се обърна, но посочи безпогрешно Завулон.

— Не.

Гледаше само Игор.

— Имате ли претенции към своя… противник?

Тя само поклати глава.

— Алиса Доникова, можете ли да обвините някого от присъстващите в провокиране на печалните събития, довели до вашата гибел?

— Завулон — изрече абсолютно равнодушно Алиса. — Това е негова операция.

— Страхлива глупачка! — изкрещя Завулон. — Така или иначе няма да те ревъплътят! Какви ги вършиш, вещице?

И едва тогава Алиса се обърна към Завулон. Само за миг. И когато срещна погледа й, шефът на Дневния патрул млъкна.

— Завулон, нали не си забравил какво ми каза, когато те призовах, докато се давех?

— Малка отмъстителна глупачка — каза Завулон, вече по-спокойно.

Алиса поклати глава. Погледна отново към Игор. Каза някак с насмешка:

— Какво общо има тук отмъстителността? Любовта също е велика сила, Завулон.

— Инквизицията няма повече въпроси — изрече бързо Витезслав. — Господа, смятам, че… е недостойно за Различните да продължаваме тази сцена. От Игор Теплов се снема обвинението в нарушаване на Договора. Алиса Доникова може… може… да се върне обратно.

Като насън Едгар наблюдаваше изправящия се Хесер. Триумфиращият, победилият Хесер. И превилият се на стола си Завулон… победеният Завулон.

Едва когато лицата на Великите Магове отново застинаха объркани, той погледна към центъра на залата.

Алиса Доникова изчезваше. Тялото й се променяше, разтапяше се, като лека безплътна сянка изтичаше в Сумрака. Падналата на колене Лемешева бързо пълзеше към краката на Завулон.