Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 99

— Това обяснява присъствието им толкова далеч от територията на метаморфите — каза Делиамбър. — Трябва да са скитаща група, дошла на запад на поклонение в тази гора.

Дуиките бяха внушителни. Те бяха пет на брой, разположени далеч една от друга сред иначе пусти поля. Дънерите им, покрити с яркочервена кора, която растеше на ясно очертани пластове с дълбоки цепнатини между тях, на диаметър бяха по-големи от дългата ос на фургона; и макар че не бяха особено високи, не повече от стотина стъпки, мощните им клони, всеки от тях дебел колкото дънера на едно обикновено дърво, се разпростираха толкова нашироко, че цели легиони можеха да се подслонят под гигантския балдахин на една дуика. На дръжки, дебели колкото бедро на скандар, растяха листата, големи, твърди като подметка черни неща с размерите на къща, които висяха тежко и хвърляха непроницаема сянка. А от всеки клон висяха по два-три огромни жълтеникави плода, грапави, неравни топки, широки до дванайсет-петнайсет фута. Един от тях бе паднал наскоро, вероятно от най-близкото дърво — може би в дъждовен ден, когато почвата е била мека, защото от тежестта си бе издълбал плитък кратер, в който лежеше разцепен на две и в червената месеста сърцевина личаха едри многоъглести лъскави черни семки.

Валънтайн можеше да разбере защо тези дървета са божества за горските братя. Те бяха растителни монарси, горди, властни. Беше готов сам да коленичи пред тях.

— Плодът е вкусен — каза Делиамбър. — Всъщност действа упоително на човеците и на някои други.

— А на скандарите? — попита Залзан Кавол.

— Да, и на скандарите също.

Залзан Кавол се засмя.

— Ще го опитаме. Ерфон! Телкар! Съберете ни парчета от плода̀!

Делиамбър се обади плахо:

— В земята под всяко дърво са заровени талисманите на горските братя. Те са били тук наскоро и може да се върнат и ако видят, че оскверняваме гората, ще ни нападнат, а стрелите им са смъртоносни.

— Слийт, Карабела, застанете на стража отляво. Валънтайн, Шанамир. Виноркис — ей там. Извикайте, ако видите дори една от тези маймунки. — Залзан Кавол махна на братята си. — Приберете плода — заповяда той. — Хаерн, ти и аз ще осигуряваме отбраната оттук. Магьоснико, остани с нас. — Залзан Кавол взе от една лавица два енергомета и даде единия на брат си Хаерн.

Делиамбър цъкаше и мърмореше неодобрително.

— Те се движат като привидения, изскачат изневиделица…

— Стига — отсече Залзан Кавол.

Валънтайн, заел наблюдателен пост на петдесет ярда пред фургона, се взираше предпазливо оттатък последното дърво дуика в тъмната, тайнствена гора. Очакваше всеки момент към него да полети смъртоносна стрела. Това беше неприятно чувство. Ерфон Кавол и Телкар, които носеха заедно една голяма плетена кошница, се промъкваха към падналия плод, като на всеки няколко крачки се спираха и се оглеждаха във всички посоки. Когато стигнаха до него, започнаха предпазливо да го заобикалят откъм другата страна.

— Ами ако някоя компания горски братя се е курдисала точно сега зад онова нещо и се гощава? — запита Шанамир. — Ако Телкар се препъне в тях и…