Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 101

— Не предполагахме, че си там — измънка Телкар. — Просто заобикаляхме зад плода да проверим дали няма скрити горски братя.

— И се нахвърли върху мен, грубиян такъв, и щеше да ме изнасилиш, ако не бях въоръжена, нали?

— Загубих равновесие — настояваше Телкар. — Съвсем нямах намерение да те закачам. Бях нащрек да не би да се натъкна на горски братя и когато вместо тях срещнах грамада като тебе…

— Какво? Продължаваш да обиждаш?

Телкар пое дълбоко дъх.

— Искам да кажа… че беше неочаквано, когато аз… когато ти…

Ерфон Кавол се обади:

— Съвсем не мислехме…

Валънтайн, който наблюдаваше всичко това и му ставаше все позабавно, сега се приближи и заговори:

— Ако възнамеряваха да ви изнасилят, нима щяха да се опитат да сторят това пред толкова многобройна публика? Ние тук сме човеци като вас. Нямаше да позволим това. — Той посочи Карабела. — Тази жена е буйна като вас, милейди. Уверявам ви, ако тези скандари се бяха опитали да ви направят нещо лошо, лично тя щеше да им попречи. Това беше просто едно недоразумение и нищо повече. Приберете оръжието си и се чувствайте в безопасност между нас.

Великанката като че се поуспокои от вежливостта и обаянието на речта на Валънтайн. Тя свали бавно вибрационния меч, докато стана безвреден, и го закачи на хълбока си.

— Кои сте вие? — запита кисело. — Каква е цялата тази процесия, която минава оттук?

— Аз се казвам Валънтайн и ние сме пътуващи жонгльори, а този скандар е Залзан Кавол, ръководителят на нашата трупа.

— А аз съм Лизамон Хълтин — отвърна великанката, — наемат ме като телохранител и воин, макар че напоследък рядко се срещат такива.

— Но ние си губим времето — обади се Залзан Кавол — и трябва вече да тръгваме на път, ако благоволите да ни простите, загдето нарушихме почивката ви.

Лизамон Хълтин кимна рязко.

— Добре, тръгвайте. Но знаете ли, че тази местност е опасна?

— Заради горските братя ли? — попита Валънтайн.

— Има ги навсякъде тук. Горите пред вас гъмжат от тях.

— И все пак вие не се страхувате от тях? — забеляза Делиамбър.

— Аз говоря техния език — заяви Лизамон Хълтин. — Сключила съм с тях личен договор. Мислите ли, че бих се осмелила да дъвча плод дуика, ако не беше този договор? Може да съм дебела, ала мозъкът ми не е затлъстял, магьосниче. — Тя се вторачи в Залзан Кавол. — Къде отивате?

— В Мазадон — отговори скандарът.

— Мазадон ли? Има ли работа за вас в Мазадон?

— Надяваме се да узнаем това — рече Залзан Кавол.

— Там няма нищо за вас. Аз току-що идвам от Мазадон. Херцогът умря неотдавна и в цялата провинция е обявен триседмичен траур. Да не би вие, жонгльорите, да играете на погребения?

Лицето на Залзан Кавол помрачня.

— Няма работа в Мазадон ли? Няма работа в цялата провинция? А имаме толкова разходи! От Дюлорн насам не сме изкарали нищо! Какво да правим?

Лизамон Хълтин изплю парче от сърцевината на плод дуика.

— Това не ме засяга. Във всеки случай не можете да стигнете до Мазадон.

— Какво?!

— Поради горските братя. Те са блокирали пътя на няколко мили пред вас. Искат дан от пътниците, мисля, или някаква подобна глупост. Няма да ви пуснат да минете. Късмет ще имате, ако не ви надупчат със стрелите си.