Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 97

— Защо мислиш, че си щял да ме загубиш — попита тя, — ако скандарът бе искал непременно да те уволни?

Той се усмихна.

— Благодаря ти и за това. А сега трябва да отида при зелевите дървета и да кажа на Шанамир да върне обратно добичетата, които открадна за нас.

4

През следващите няколко дни пейзажът започна да става все по-необикновен и Валънтайн имаше още повече причини да се радва, че двамата с Шанамир не се бяха опитали да пътуват сами.

Областта между Дюлорн и най-близкия голям град, Мазадон, беше сравнително рядко населена. Голяма част от нея според Делиамбър представляваше кралски горски резерват. Това тревожеше Залзан Кавол, защото никой не би наел жонгльори в горски резерват, а още повече в ниска блатиста земеделска местност, заета главно от оризища и плантации за лузавендерово семе; но не им оставаше друго, освен да се движат по главния горски път, тъй като нямаше нищо по-обещаващо на север или на юг. И напредваха така, предимно във влажно и дъжделиво време, през област, осеяна със села, чифлици и туктам гъсти горички от чудновати зелеви дървета с дебели стъбла, ниски и тумбести, с едри бели плодове, растящи направо от кората им. Но колкото повече се приближаваха до Мазадонския горски резерват, зелевите дървета все повече отстъпваха място на гъсталаци от пеещи папрати с жълти листа и стъкловидна тъкан, които издаваха резки нехармонични звуци, щом се приближеха до тях, остър тънък звън, струнни тонове и блипове, неприятно писукане и скърцане. Това не би било толкова лошо — неблагозвучната песен на папратите имаше известно грубо очарование, мислеше си Валънтайн, — ако папратовите гъсталаци не се населяваха от досадни малки същества, далеч по-неприятни от растенията, дребни зъбати и крилати гризачи, известни под названието дхиими, които, пляскайки с криле, изскачаха от скривалищата си всеки път, когато близостта на фургона караше папратите да запеят. Дхиимите бяха дълги и широки колкото кутре и покрити с тънка златиста козина; те излитаха в такъв голям брой, затъмняваха въздуха и пърхаха бясно наоколо, като понякога захапваха с дребните си, но остри предни зъби. Косматите скандари отпред, на капрата, почти не им обръщаха внимание, само ги мачкаха, когато се насъбираха прекалено наблизо, ала обикновено флегматичните добичета се дразнеха и няколко пъти дръпваха рязко ремъците на хамутите. Шанамир, пратен да усмири животните, получи няколко болезнени ухапвания и когато се мушна обратно във фургона, много дхиими се вмъкнаха с него. Слийт бе ухапан ужасно по бузата близо до лявото око, а Валънтайн, нападнат от десетки освирепели същества едновременно, бе изпохапан по двете ръце. Карабела методично унищожаваше дхиимите с една кама, използвана в жонгльорски номер, като ги мушкаше с целеустремена решителност и голяма сръчност, но изтече един неприятен половин час, докато последното от тях падна мъртво.