Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 98

Когато напуснаха територията на дхиимите и пеещите папрати, пътниците навлязоха в местност с необикновен вид, огромно открито пространство от ливади, сред които стърчаха стотици черни гранитни игли, широки само няколко фута и високи около осемдесет, естествени обелиски, останки от някакъв неизвестен геологичен катаклизъм. За Валънтайн това беше местност с нежна красота; за Залзан Кавол — само още едно място, откъдето трябваше да минат бързо на път за следващото празненство, за което може би щяха да бъдат наети жонгльори; а за Аутифон Делиамбър то, изглежда, беше нещо съвсем друго, място, вещаещо опасност. Врунът се наклони напред и дълго се взира напрегнато през прозорците на фургона в обелиските.

— Чакай — подвикна той най-после на Залзан Кавол.

— Какво има?

— Искам да проверя нещо. Пусни ме да сляза.

Залзан Кавол изсумтя нетърпеливо и дръпна юздите. Делиамбър се измъкна от фургона, плъзгайки се с гъвкавите си тънки врунски крайници към странните скални образувания, и изчезна между тях, но от време на време се показваше, докато лъкатушеше от един остър връх към друг.

Когато се върна, Делиамбър изглеждаше мрачен и уплашен.

— Вижте там — каза той, сочейки. — Забелязвате ли горе пълзящите растения, проточили се от тази до онази скала и от онази до онази, и ей оттатък? И няколко малки животинчета, които лазят около растенията?

Валънтайн едва можа да различи мрежа от тънки лъскави червени въжета високо по каменните върхове, на четиридесет, петдесет и дори повече фута над земята. И, да, половин дузина маймуноподобни животинчета се движеха от обелиск на обелиск като акробати, полюлявайки се волно с ръце и крака.

— Прилича на лианата „птича мрежа“ — каза Залзан Кавол с озадачен тон.

— Такова е — рече Делиамбър.

— Но защо не се държат за нея? Какви се впрочем тези животни?

— Горски братя — отговори врунът. — Познати ли ти са?

— Разкажи ми.

— Те са много пакостливи. Диво племе, характерно за Централен Зимроел, което обикновено не се среща толкова често на запад. Знае се, че метаморфите ги ловят за храна или може би за развлечение, не съм сигурен кое е вярното. Те притежават ум, макар и от най-нисша класа; малко по-голям от тоя на кучетата или дролите, но са по-слаборазвити от цивилизованите хора. Боготворят дърветата дуика; имат известен племенен строй; умеят да си служат с отровни стрели и да създават неприятности на пътниците. Потта им съдържа един ензим, който ги прави неподатливи на лепкавостта на лианата „птича мрежа“, която използват за различни цели.

— Ако ни досаждат — заяви Залзан Кавол, — ще ги унищожим. Напред!

Щом излязоха от местността с обелиските, през тоя ден не видяха повече следи от горските братя. Но на следващия Делиамбър пак забеляза гирлянди от лиани „птича мрежа“ по върховете на дърветата, а след още един ден пътниците, вече навлезли дълбоко в горския резерват, се натъкнаха на групичка дървета с наистина колосални размери; те, каза магьосникът врун, са дуики, свещени за горските братя.