Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 95

И в този момент Карабела, подскачайки, се приближи до него със светнало лице.

— Всичко е уредено — рече тя. — Накарах Делиамбър да го склони. Нали разбираш, малка хитрост оттук-оттам, леко докосване с върха на пипалото — обичайната магия. Той промени решението си. Или по-скоро ние му го променихме.

Валънтайн сам се изненада колко силно бе чувството му на облекчение.

— Значи мога да остана?

— Ако отидеш при него и му поискаш прошка.

— Прошка за какво?

Карабела се усмихна.

— Няма значение. Докачил се е, само Божественият знае защо! Козината му беше мокра. Носът му — студен. Кой знае? Той е скандар, Валънтайн, има си своеобразни разбирания кое е право и кое криво, не е длъжен да мисли непременно като хората. Ти си го ядосал и той те е уволнил. Помоли го учтиво да те вземе отново и ще го направи. Хайде, върви още сега. Тръгвай.

— Но… но…

— Но какво? Сега пък ще си цупиш ли? Искаш ли, или не искаш да те вземе отново?

— Разбира се, че искам.

— Тогава върви — каза Карабела. Улови го за ръката и го подръпна леко, за да го помръдне, защото той стоеше на място, мънкаше и се колебаеше; при това тя сигурно изведнъж се сети чия ръка дърпа, защото пое дъх, пусна ръката му и се отдръпна, сякаш се двоумеше дали да коленичи и да направи звездния знак. — Моля те! — изрече тихо. — Моля те, Валънтайн, върви при него! Докато не се е отметнал от решението си! Ако напуснеш трупата, аз също ще трябва да напусна, а не искам. Върви. Моля те.

— Добре — каза Валънтайн. Тя го поведе по рохкавата, мокра от мъглата почва към фургона. Залзан Кавол седеше навъсен на стъпалата, сгушен в наметало сред влажната, душна топлина на пурпурната мъгла. Валънтайн се приближи до него и каза направо:

— Не исках да те ядосвам. Моля за прошка.

Залзан издаде слаб ръмжащ звук, почти недоловим за ухото.

— Ти си цяла напаст — каза скандарът. — Защо да ти прощавам? Отсега нататък няма да ми говориш, докато аз не ти заговоря. Разбрано ли е?

— Да, разбрано.

— И няма да се опитваш да налагаш маршрута, който ще следваме.

— Разбрано — каза Валънтайн.

— Ако пак ме ядосаш, ще те уволня без обезщетение за прекъсване на договора и ще ти дам десет минути да се махнеш от очите ми, където и да се намираме, дори и да лагеруваме сред резерват за Метаморфи и да се свечерява, разбираш ли?

— Разбирам — отговори Валънтайн.