Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 83

Валънтайн направи уклончив жест. Празната му памет не му говореше нищо за Дюлорн; но кой може да забрави този град, след като го е видял веднъж?

Изглежда, че все пак трябваше да отговори нещо.

Той просто запита:

— Има ли нещо по-прекрасно в целия Маджипур?

— Да — отговори скандарът-исполин. — Паница гореща супа. Чаша силно вино. Цвъртяща пържола на открит огън. Красивата архитектура не се яде. Самият замък Връхни не струва дори колкото едно вонящо лайно за гладен човек. — Залзан Кавол изсумтя самодоволно и като вдигна багажа си, влезе в хотела.

Валънтайн подвикна смаяно подире му:

— Но аз имах предвид само красотата на градовете!

Телкар, обикновено най-мълчаливият от скандарите, се обади:

— Залзан Кавол се възхищава от Дюлорн повече, отколкото би предположил. Но никога не би признал това.

— Той признава само възхищението си от Пилиплок, където сме родени — вметна Гибор Хаерн. — Смята, че е измяна да кажеш добра дума за друго място.

— Шшт! — извика Ерфон Кавол. — Иде!

Най-големият им брат се бе показал отново на вратата на хотела.

— Е? — избумтя Залзан Кавол. — Защо висите така? Репетиция след трийсет минути! — Жълтите му очи святкаха като очи на горски звяр. Той изръмжа, стисна заканително четирите си пестника и пак изчезна.

Странен работодател, помисли си Валънтайн. Той подозираше, че някъде дълбоко под тази рунтава козина се крие блага и дори — кой знае? — добра душа. Ала Залзан Кавол се стараеше всячески да се държи като мечок.

Жонгльорите бяха ангажирани да дадат представление в Постоянния цирк на Дюлорн, където през всеки час на деня и всеки ден на годината ставаше общинско увеселение. Гхайрогите, които преобладаваха в този град и в околната провинция, не спяха нощем, а сезонно — по дватри месеца непрекъснато, главно през зимата, и в будно състояние бяха ненаситни на развлечения. Според Делиамбър те плащали добре и никога не се намирали достатъчно пътуващи артисти в тази част на Маджипур, които да задоволят нуждите им.

Когато трупата се събра за следобедната репетиция, Залзан Кавол съобщи, че тазвечерното представление ще се състои между четири и шест часа след полунощ. Валънтайн беше недоволен от това. Специално тая нощ той очакваше с нетърпение указанията, които можеха да му дадат сънищата след важните разкрития от миналата нощ. Но имаше ли вероятност да му се явят показателни съновидения, ако прекараше на сцената най-плодоносните часове от нощта?

— Можем да поспим по-рано — забеляза Карабела. — Сънищата идват по всяко време. Да не би да имаш насрочена среща за послание.

Това беше язвителна, дразнеща забележка, особено от страна на човек, който доскоро бе треперил от страхопочитание пред него. Той се усмихна, за да покаже, че не се е обидил — забелязваше неувереността, която се криеше под насмешката, — и каза:

— Може изобщо да не заспя, като знам, че трябва да стана толкова рано.

— Накарай Делиамбър да те докосне като нощес — предложи тя.

— Предпочитам да намеря сам пътя си към съня — рече той.