Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 85

— Майко? — запита той неуверено. — Майко, аз съм Валънтайн! Не ме ли познаваш? Погледни ме, майко!

Тя прелетя край него като дух, скри се между две пречупени колони, по които бяха изписани сцени из делата на великите коронали, и изчезна.

— Майко? — подвикна той.

Сънят бе свършил. Валънтайн се мъчеше да я накара да се върне, но не успя. Събуди се и докато лежеше вторачен в мрака, виждаше отново онази забулена фигура и търсеше смисъла. Тя не бе го познала. Нима беше преобразен толкова много, че дори собствената му майка не можа да разбере кой се крие в това тяло? Или пък той никога не е бил неин син, тъй че нямаше причина тя да го познае? Никой не беше в състояние да му отговори. Ако душата на тъмнокосия лорд Валънтайн бе вселена в тялото на светлокосия Валънтайн, Господарката на острова не бе дала никакъв знак за това и той се намираше в такова дълбоко неведение, както когато склопи очи.

Какви глупости ме преследват, мислеше си Валънтайн. Какви невероятни догадки, какви щуротии!

Отпусна се отново и заспа.

И, както му се стори, почти веднага една ръка докосна рамото му и някой го задруса така, че най-после неохотно се събуди. Беше Карабела.

— Два часът след полунощ — каза му тя. — Залзан Кавол иска след половин час да слезем при фургона. Сънува ли?

— Нещо незавършено. А ти?

— Аз стоях будна — отговори Карабела. — Така ми се струваше найспокойно. Някои нощи човек предпочита да не сънува. — Когато той започна да се облича, тя попита свенливо: — Ще ме приемеш ли пак в твойта стая, Валънтайн?

— Искаш ли?

— Аз дадох клетва да се държа с теб така, както се държах преди… преди да разбера… Ох, Валънтайн, бях толкова уплашена! Но да. Да, нека бъдем пак другари и дори да се любим. Утре вечер!

— Ами ако съм коронал?

— Моля те. Не задавай такива въпроси.

— Ами ако съм?

— Ти ми заповяда да те наричам Валънтайн и да те смятам за Валънтайн. И така ще правя, ако ми позволиш.

— Вярваш ли, че съм коронал?

— Да — прошепна тя.

— И това не те плаши вече?

— Мъничко. Съвсем мъничко. Ти все още ми се виждаш обикновен човек.

— Добре.

— Разполагах с един ден, за да свикна с положението. И съм под клетва. Трябва да те смятам за Валънтайн. Заклех се пред властниците за това. — Тя се подсмихна дяволито. — Заклех се пред коронала да се преструвам, че не си коронал, затова трябва да остана вярна на клетвата си и да се отнасям безцеремонно с теб, да те наричам Валънтайн, да не показвам, че се страхувам от теб, и да се държа така, като че ли нищо не се е променило. Значи утре вечер мога да дойда на леглото ти?

— Да.

— Обичам те, Валънтайн.

Той я притегли леко към себе си.

— Благодаря ти, че превъзмогна страха си. Обичам те, Карабела.

— Залзан Кавол ще се разсърди, ако закъснеем — рече тя.

2

Постоянният цирк беше настанен в постройка, коренно различна от най-типичните за Дюлорн: огромна, плоска, неукрасена барабаноподобна сграда, напълно кръгла и висока не повече от деветдесет стъпки, издигаща се усамотено на обширно открито пространство в източния край на града. Вътре една голяма площ в средата представляваше внушителен терен за сцената, а около нея бяха местата за публиката, ред по ред в концентрични кръгове, стигащи до покрива.