Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 261

Студените й очи внезапно станаха мрачни.

— Вашият разказ поставя на тежко изпитание възможностите ми да повярвам. Ами ако всичко това е лъжа? Ако вие сте платен агент на Дондак-Саджамир?

Валънтайн изпъшка.

— Моля ви…

— Не. Напълно вероятно е. Това може да е клопка. Вие, вашият фантастичен разказ, някаква хипноза, всичко това цели да ме унищожи, да остави су-сухериса безпрекословен господар тук, да му даде върховната власт, за която толкова отдавна ламти…

— Заклевам се в Господарката, моята майка, че не ви лъжа.

— Всеки истински престъпник би се заклел в майката на когото и да било… Но какво правите?

Валънтайн се поколеба, после смело се протегна напред и улови ръцете на Гитаморн Суул. Взря се напрегнато в очите й. Това, което се готвеше да направи, му беше неприятно, но неприятно му беше и всичко, което вършеха с него тези дребнави бюрократи. Дошло бе време за малко дързост, иначе щеше да остане завинаги оплетен тук долу.

Взирайки се по-внимателно, той каза:

— Дори и да бях платен агент на Дондак-Саджамир, никога не бих предал красива жена като вас.

Тя го гледаше надменно. Но бузите й отново пламнаха от руменина. Той продължи:

— Доверете ми се. Повярвайте ми. Аз съм лорд Валънтайн, а вие ще бъдете един от героите на моето завръщане. Зная какво най-много желаете на този свят и то ще бъде ваше, когато Замъкът отново стане мой.

— Нима знаете?

— Да — прошепна Валънтайн, галейки ръцете, които сега лежаха отпуснато в неговите. — Да се разпореждате самовластно във вътрешния Лабиринт, нали? Да бъдете единствената икономка?

Тя кимна като насън.

— Това ще стане — заяви той. — Съюзете се с мен и Дондак-Саджамир ще бъде лишен от ранга си загдето ми пречи. Ще го направите ли? Ще ми помогнете ли да се добера до главните министри, Гитаморн Суул?

— Ще бъде… трудно…

— Ала може да се направи! Всичко, може да се направи! И когато стана пак коронал, су-сухерисът ще загуби поста си! Обещавам ви.

— Закълнете се!

— Заклевам се — произнесе Валънтайн пламенно, чувствайки се непочтен и покварен. — Заклевам се в името на майка си. Заклевам се във всичко свято. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се — изрече тя със слаб, треперлив глас. — Но как ще стане това? На вас ви трябват и двата подписа на пропуска и ако моят бъде на място, той ще откаже да прибави своя.

— Напишете ми пропуск и го подпишете — каза Валънтайн. — Аз ще отида пак при него и ще го убедя да приподпише.

— Той никога няма да стори това.

— Оставете на мен да го обработя. Аз умея да убеждавам. Получа ли веднъж подписа му, ще мога да вляза във вътрешния Лабиринт и да постигна това, което трябва да постигна. Когато изляза, ще имам пълната власт на коронала — и ще сваля Дондак-Саджамир от длъжността му, обещавам ви.