Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 262

— Но как ще се сдобиете с подписа му? От месеци той отказва да приподписва каквото и да било!

— Оставете това на мен — рече Валънтайн.

Тя извади от писалището си тъмнозелено кубче от някакъв гладък, лъскав материал и го пъхна за малко в една машина, която хвърляше бляскаво жълто сияние върху него. Когато го извади, повърхността на кубчето бе придобила нова лъскавина.

— Ето. Това е пропускът ви. Но ви предупреждавам, че без неговата заверка той е невалиден.

— Ще я получа — рече Валънтайн.

Той се върна при Дондак-Саджамир. Су-сухерисът не искаше да го приеме, но Валънтайн беше настойчив.

— Сега разбирам защо мразите Гитаморн Суул — каза той.

Дондак-Саджамир се усмихна хладно.

— А тя не е ли противна? Предполагам, че е отхвърлила молбата ви.

— О, не — отвърна Валънтайн, като извади кубчето изпод пелерината си и го сложи пред иконома. — Даде ми го много охотно, тъй като знаеше, че вие сте ми отказали и нейното разрешение ще бъде невалидно. Другият й отказ ме засегна толкова дълбоко.

— А какъв беше той?

Валънтайн заговори спокойно:

— Може да ви се стори глупаво и дори противно, но бях поразен от нейната красота. Трябва да ви заявя, че за човешки очи тази жена притежава необикновена физическа привлекателност, благородно държане, бляскава еротична сила, онова… е, няма значение. Коленичих пред нея така наивно, че се смутих. Саморазкрих се и станах уязвим. А тя ми се подигра жестоко. Така ми се присмя, че сякаш нож разкъсваше вътрешностите ми. Можете ли да разберете това? Че ще бъде толкова безмилостна, толкова надменна към един чужденец, който изпитва само найгорещи и най-дълбоки страстни чувства към нея.

— Дали е красива, не знам — каза Дондак-Саджамир. — Но познавам много добре студенината и високомерието й.

— Сега и аз като вас я мразя — заяви Валънтайн. — Ако желаете, поставям се на вашите услуги, за да можем да работим дружно за нейното унищожаване.

Дондак-Саджамир изрече замислено:

— Да, сега е тъкмо удобно време да я свалим. Но как?

Валънтайн потупа кубчето, което лежеше върху писалището на иконома.

— Прибавете вашия подпис към този пропуск. Тогава ще мога да вляза свободно във вътрешния Лабиринт. Докато съм там, вие започнете официално разследване на обстоятелствата, при които съм бил допуснат, като твърдите, че не сте ми давали такова разрешение. Когато се върна от работата си с понтифекса, призовете ме да свидетелствам. Аз ще заявя, че сте отхвърлили молбата ми и че съм получил пропуска, вече напълно заверен, от Гитаморн Суул, без да подозирам, че той може да бъде фалшифициран от някого, който е искал да ви напакости, като ме пусне. Вашето обвинение, че е извършена фалшификация, съчетано с показанията ми, че сте отказали да удовлетворите молбата ми, ще бъде гибелно за нея. Какво ще кажете?

— Великолепен замисъл — отвърна Дондак-Саджамир. — По-добър и не би могъл да ми дойде наум!