Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 259
Робърт Силвърбърг
Най-после лявата глава на Дондак-Саджамир произнесе:
— Защо сте дошли тук?
— За да помоля за аудиенция с главните министри на понтифекса.
— Така се казва и в писмото ви. Но каква работа имате е тях?
— Крайно належаща работа, държавен въпрос.
— А именно?
— Едва ли очаквате да го обсъждам с някого, стоящ под най-високите стъпала на властта.
Дондак-Саджамир обмисля безкрайно дълго този аргумент. Когато заговори пак, извърши това с дясната си глава. Вторият глас беше много по-плътен от първия.
— Ако пропилея времето на главните министри, зле ще си изпатя.
— А ако ми попречите да се срещна с тях, в края на краищата пак зле ще си изпатите.
— Заплаха ли е това?
— Съвсем не. Мога да ви кажа само, че ако не получат сведенията, които нося, последиците ще бъдат много сериозни за всички нас — а несъмнено ще се огорчат доста, като узнаят, че вие сте попречили тези сведения да стигнат до тях.
— Не само аз — отвърна су-сухерисът. — Има втори иконом и ние трябва да действаме общо, когато удовлетворяваме такива молби. Вие още не сте говорили с колежката ми.
— Не съм.
— Тя е душевно болна. От много месеци умишлено и злонамерено отказва да ми сътрудничи. — Сега Дондак-Саджамир говореше и с двете си глави едновременно, и то с гласове, неразличаващи се дори с една октава. Ефектът беше необикновено смущаващ. — И да ви дам одобрение, тя пак ще го отхвърли. Никога не ще успеете да се срещнете с главните министри.
— Но това е невероятно! Не можем ли някак си да я заобиколим?
— Ще бъде незаконно.
— Но щом тя пречи на всякаква законна работа…
Су-сухерисът изглеждаше безразличен.
— Отговорността пада върху нея.
— Не — отсече Валънтайн. — Пада върху двама ви! Не можете просто да кажете, че щом като тя не иска да ви сътрудничи, не мога да продължа по-нататък, когато оцеляването на самото правителство е застрашено!
— Така ли мислите? — попита Дондак-Саджамир.
Този въпрос смути Валънтайн. Дали събеседникът му оспорваше намека за заплаха срещу кралството, или просто схващането, че носи еднаква отговорност за възпрепятстването на Валънтайн? След малко Валънтайн попита:
— Как предлагате да постъпя?
— Да се върнете у дома си — отвърна икономът, — да живеете плодотворно и щастливо и да оставите проблемите на управлението на ония от нас, които са предопределени да се занимават с тях.
7
И с Гитаморн Суул не постигна по-добър резултат. Другият иконом не се оказа толкова високомерен, колкото су-сухерисът, но едва ли поотзивчив.
Той беше жена, с десет-дванайсет години по-възрастна от Валънтайн, висока и тъмнокоса, практична и способна на вид. Ни най-малко не изглеждаше душевно болна. На писалището й, в кабинет, забележимо по-приятен и привлекателен, макар и не по-голям от кабинета на Дондак-Саджамир, имаше папка с молбата на Валънтайн. Тя я потупа няколко пъти и рече:
— Знаете ли, не можете да се видите с тях.
— Може ли да попитам защо?
— Защото никой не ги вижда.
— Никой ли?
— Никой отвън. Това вече не се прави.