Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 112

7

Пътеката към хълмовете имаше лек наклон и синьосивата трева изглеждаше мека като кадифе. Трудно можеше да се повярва, че нещо застрашително живее в този прекрасен парк. Но когато стигнаха до мястото, откъдето пътеката започна да се изкачва под по-остър ъгъл, Лизамон Хълтин изръмжа и посочи един гол дървен стълб, забит в земята. До него, полускрит от тревата, бе паднал някакъв надпис. Валънтайн видя само думите

ОПАСНОСТ

ПРИДВИЖВАНЕТО ПЕШ ОТТУК НАТАТЪК

ЗАБРАНЕНО

с големи червени букви. В яда си Слийт не бе забелязал нищо; а Карабела в бързината си може също да не бе видяла надписа или пък не бе му обърнала внимание.

Сега пътеката се изкачваше бързо и също толкова бързо се изравни от другата страна на хълмовете, на едно място, където вече не беше тревиста, а минаваше през гъста гора, Лизамон Хълтин, която яздеше точно пред Валънтайн, забави хода на добичето си до пешеходна скорост, когато навлязоха в един влажен и тайнствен гъстак, където на голямо разстояние едно от друго растяха дървета със стройни, яки дънери, които се източваха като стъбла на фасул и образуваха гъсто преплетен свод високо над главите им.

— Виж там първите устоцвети — каза великанката. — Отвратителни твари! Ако аз управлявах тази планета, щях да ги подпаля всичките, ала нашите коронали, изглежда, са все любители на природата и ги охраняват в кралските паркове. Моли се приятелите ти да са имали благоразумието да стоят по-далеч от тях!

На голата горска почва, в откритите пространства между дърветата, растяха безстъблени растения с гигантски размери. Листата им, широки четири-пет инча и дълги осем-девет фута, назъбени отстрани и с металоподобна тъкан, образуваха рехави розетки. В средата на всяко растение зееше дълбока чаша, един фут в диаметър, пълна до половина с отровна на вид зеленикава течност, от която се подаваше сложна система от четинести органи. На Валънтайн се стори, че вътре има нещо като остриета на ножове и наредени по двойки зъби, които можеха да се сключват смъртоносно, а също и други неща, може би нежни цветчета, отчасти потопени в течността.

— Това са месоядни растения — каза Лизамон Хълтин. — Техните ловни филизи, плъпнали по горската почва, усещат присъствието на малки животни, улавят ги и ги вкарват в устата. Наблюдавай.

Тя подкара добичето си към най-близкия от устоцветите. Когато животното се намираше все още само на двайсет стъпки от него, нещо като жив камшик внезапно започва да се гърчи по гниещия торфен пласт на гората. Той се вдигна от земята и се уви с ужасен пляскащ звук около глезена на животното точно над копитото. Добичето, спокойно както винаги, изсумтя учудено, когато филизът започна да го стиска, опитвайки се да го притегли към зеещата уста в чашата в средата на растението.

Измъквайки вибрационния си меч, жената-воин се наведе и преряза бързо филиза. Той пусна жертвата си и отскочи назад, почти до самата чаша, но в същото време от земята се вдигнаха една дузина други филизи, които се замятаха бясно из въздуха от всички страни на растението.