Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 103

— Какво има? — запита той.

— Лиана „птича мрежа“ — отговори Виноркис и гласът му звучеше напълно трезво. — Препречва пътя. Право каза великанката.

Така и беше. Лепкавата, твърда червена лиана се увиваше от една дървовидна папрат до друга под най-различни ъгли, образувайки яка и жилава верига, и широка, и дебела. Гората от двете страни на пътя тук беше съвсем непроходима; лианата „птича мрежа“ затваряше пътя. Фургонът нямаше накъде да продължи.

— Трудно ли се реже? — запита Валънтайн.

— С енергомети можем да свършим това за пет минути — каза Залзан Кавол. — Но погледни там.

— Горски братя — прошепна Карабела.

Те бяха навред, гората гъмжеше от тях, висяха от всяко дърво, макар че гледаха да не се приближават до фургона на повече от стотина ярда. Отблизо приличаха по-малко на маймуни, а повече на диваци от някакъв разумен вид. Дребни, голи същества с гладка синьосива кожа и тънки крайници. Неокосмените им глави бяха тесни и дълги, с полегато сплескано чело, а източените им шии — тънки и крехки. Гърдите им — плоски, телата им — мършави и костеливи. Всички, и мъжете, и жените, носеха тръстикови духала за стрели, вързани за хълбоците. Те сочеха фургона, бъбреха помежду си, издаваха слаби съскащи, пискливи звуци.

— Какво ще правим? — обърна се Залзан Кавол към Делиамбър.

— Мисля, че не е зле да се възползваш от услугите на жената-воин.

— За нищо на света.

— В такъв случай — каза врунът — или трябва да се приготвим да лагеруваме във фургона до края на живота си, или да се върнем към Дюлорн и да намерим някакъв друг път, за да продължим нататък.

— Бихме могли да преговаряме с тях — каза скандарът. — Върви там, магьоснико. Поговори им на езика на гадателите, на маймунски език, на врунски език, с каквито думи би могъл да им въздействаш. Кажи им, че имаме спешна работа в Мазадон, че трябва да играем на погребението на херцога и че ще бъдат наказани сурово, ако ни забавят.

Делиамбър отвърна спокойно на Залзан Кавол:

— Ти им кажи.

— Аз ли?

— Който от нас слезе пръв от фургона, ще бъде надупчен от стрелите им. Аз предпочитам да отстъпя другиму тази чест. Ти може да ги сплашиш с ръста си и да те обявят за техен крал. А може и да не успееш.

Очите на Залзан Кавол пламнаха.

— Отказваш ли?

— Един мъртъв магьосник — рече Делиамбър — няма да те заведе много далеч на тази планета. Аз познавам горе-долу тия същества. Те са своенравни и много опасни. Избери си друг посланик, Залзан Кавол. Нашият договор не изисква да рискувам живота си заради теб.

Залзан Кавол издаде характерния си ръмжащ звук на недоволство, но се отказа да настоява повече.

Поставени в безизходно положение, дълги минути те седяха като заковани. Горските братя започнаха да се спущат от дърветата, но държейки се на значително разстояние от фургона. Някои от тях сега танцуваха и подскачаха по пътя, подемайки някаква разпокъсана, немелодична песен, безформена и атонална, като бръмчене на огромни насекоми.

Ерфон Кавол каза:

— Един изстрел с енергомета ще ги разпръсне. А бързо можем да превърнем на пепел и лианата. И тогава…