Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 102
Робърт Силвърбърг
— Ще ни пуснат да минем! — възкликна Залзан Кавол.
Жената-воин повдигна рамене.
— Без мен няма да ви пуснат.
— Без теб ли?
— Нали ви казах, аз говоря езика им. С малко пазарлък мога да издействам да ви пуснат срещу известна сума. Съгласни ли сте? Пет рояла ще свършат работа.
— Защо са им притрябвали на горските братя пари? — попита скандарът.
— О, те не са за тях — каза тя небрежно. — Роялите са за мен. Аз пък ще им предложа други неща. Е, разбрахме ли се?
— Дума да не става. Та пет рояла са цяло състояние!
— Аз не се пазаря — произнесе великанката спокойно. — В моята професия има чест. На добър час. — Тя удостои Телкар и Ерфон Кавол с леден поглед. — Ако желаете, можете да си похапнете от плода дуика, преди да тръгнете. Но по-добре да не дъвчете такова нещо, когато срещнете братята!
Обърна се с величествено достойнство и закрачи към големия плод под дървото. Като изтегли меча си, отсече три големи къса и ги побутна презрително към двамата скандари, които някак неловко ги пъхнаха в плетената кошница.
Залзан Кавол изкомандува:
— Всички във фургона! Предстои ни дълъг път до Мазадон!
— Днес няма да стигнете далеч — каза Лизамон Хълтин и отприщи цяла буря от подигравателен смях. — Много скоро ще се върнете тук… ако останете живи!
5
Отровните стрели на горските братя занимаваха Валънтайн през следващите няколко мили. Внезапната ужасна смърт никак не го привличаше, а горите бяха гъсти и тайнствени, с растителност от най-стар тип, дървовидни папрати със сребристи шушулки за спори, стъкловидни хвощове, високи десетина стъпки, и гъсталаци от гроздовидни гъби, бледи и осеяни с кафяви дупки. На такова необикновено място всичко можеше да се случи и вероятно щеше да се случи.
Но сокът на плода дуика отслаби много напрежението. Виноркис отряза едно голямо парче и подаде наоколо кубчета от него: то беше с тръпчивосладък вкус и със зърнеста тъкан, топеше се бързо на езика и алкалоидите, които съдържаше, се пренасяха бързо с кръвта до мозъка, по-бързо и от най-силното вино. Валънтайн се почувства затоплен и развеселен. Той седеше изтегнат назад в пътническото отделение, с едната си ръка прегърнал Карабела, с другата — Шанамир. Отпред Залзан Кавол явно беше също по-спокоен, защото увеличи скоростта на фургона така, че се заклатушка, което силно контрастираше с мрачното му, предпазливо държане. Обикновено затвореният Слийт отряза още няколко парчета от плода дуика и подхвана буйна песен:
Фургонът спря внезапно, толкова внезапно, че Слийт политна напред и едва не се изтърси в скута на Валънтайн, и резенче мек, влажен плод дуика плесна Валънтайн по лицето. Смеейки се и премигвайки, той се обърса. Когато възвърна способността си да гледа, видя, че всички са се струпали в предната част на фургона и се взират между скандарите на капрата.
