Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 9

На свечеряване стигнаха края на поляната. Лъчите на слънцето се спускаха косо над гората, златистата трева се покри със сенчести ивици и заприлича на тигрова кожа. Воркосиган спря.

— Ако бях сам, щях да се справя и с неприкосновения запас храна, който държа на колана си. Но сега сме трима и трябва да потърсим още нещо за хапване сред останките от вашия базов лагер. Докато аз върша това, вие ще имате време да погребете другия си офицер…

Корделия кимна.

— Потърсете и нещо, с което може да се копае — помоли тя. — Първо ще трябва да се погрижа за Дубауер.

Воркосиган махна с ръка и се насочи към опожарената площадка. Корделия успя да изрови два полуобгорели чаршафа от мястото, на което някога се издигаше женската палатка. Но това беше всичко. Нямаше дрехи, нямаше сапун и лекарства, нямаше дори кофа, в която да подгрее вода. В крайна сметка замъкна мичмана до потока и проми раните му с ледена вода. Подсуши го с един от чаршафите, повлече обратно униформата му в маскировъчен цвят, а долната част на тялото му уви с втория чаршаф, който се проточи до земята като индийски саронг. Клетникът стенеше и потръпваше, но не оказваше съпротива.

Междувременно Воркосиган откри два сандъка с хранителни припаси. Етикетите им бяха изгорели, но съдържанието се оказа непокътнато. Корделия разкъса един от сребристите пликове, смеси съдържанието му с вода от потока и откри, че разполага с овесено брашно, подсилено със соя.

— Отлично — зарадва се тя. — Той положително ще може да яде подобна храна. Какво има в другия сандък?

Воркосиган повтори експеримента й. Отсипа малко вода в плика, разклати го и помириса получената смес.

— Не съм сигурен — промърмори той. — Мирише доста странно, може би е развалено…

Корделия пое плика от ръцете му и приближи нос до гъстата бяла субстанция с остра и доста неприятна миризма.

— Всичко е наред — обяви тя. — Това е пастет от изкуствен рокфор, който се смесва с някои видове салати… — Облегна се назад и замислено поклати глава: — Силно калорична храна, точно това, от което се нуждаем… Дали в склада на колана ви ще се намери и лъжица?

Воркосиган откачи някакъв предмет от кукичката и безмълвно й го подаде. Оказа се универсално сгъваемо ножче, което имаше и лъжица, майсторски скрита в дръжката.

— Благодаря — промърмори Корделия и за пръв път се усмихна. Имаше чувството, че се намира пред фокусник, който задоволява всичките й желания.

Воркосиган сви рамене и се отдалечи. Искаше да продължи претърсването веднага, тъй като скоро щеше да се мръкне. Корделия се зае да храни Дубауер. Той се оказа ужасно гладен, но не беше в състояние да се справи сам.

След малко Воркосиган отново се появи.

— Вижте какво открих — промърмори той и й подаде малка геоложка лопатка, с чиято помощ се вземаха проби от почвата. — Не е особено подходяща за целта, но друга няма.

— Беше на Рег — пое я Корделия. — Ще свърши работа.

Отведе Дубауер до мястото, което предварително бе избрала, помогна му да се облегне на близкия дънер. Напомни си да потърси подходяща пръчка за нещо като бастун или патерица, после се залови за работа. Очерта груб правоъгълник върху тревата и заби малката лопатка в меката почва. Оказа се обаче, че тя е мека само на повърхността, а отдолу е пълно с жилави коренища и камъни. Бързо остана без дъх.